Забележителности

Природни забележителности

                          Община Своге е атрактивна туристическа дестинация, както за жителите на София, заради чисто географската близост, така и за туристите от всички краища на България, а също и от чужбина. Природата се е погрижила да ни дари с чудни и неповторими забележителности, емблематични за региона и повод за гордост на жителите му.

ИСКЪРСКИЯТ ПРОЛОМ:  Искърският пролом или Искърското дефиле е мястото, където река Искър преминава през Стара планина и Предбалкана и образува най-дългия (156 км) и най-величествен пролом в България.. Мястото е изключително интересно от геоложка гледна точка, тъй като проломът представлява напречен разрез на Старопланинската верига. По този начин могат да се извлекат сведения за геоложкия състав на планината, както и да бъдат изследвани различните слоеве. Това невероятно творение на прородата е уникално съчетание на каньоновидни долини и ждреловидни теснини с недостъпни остри зъбери, живописни долинни разширения и амфитеатрално етажирани или стръмни сипейни склонове с многобройни пещери и карстови извори.

Същинската част на пролома се простира от град Нови Искър до село Лютиброд и е дълга 67 км, като по-голямата част от него е в територията на община Своге.

Водопад СкакляВОДОПАД „СКАКЛЯ“:  Водопадът „Скакля”, наречен на едноименната река, спускаща водите си в източната част на планината Понор, е висок около 120 м.  Водите му „скачат” в три,  каскадно разположени скока, най-високият от които достига 85 метра. Падащата от такава височина вода създава невероятно красива гледка. През зимата водопадът замръзва и се превръща в едно от най-предпочитаните места за ледено катерене в България. Дъното на долината на река Скакля се затваря от внушителен подковообразен варовиков венец.  По стръмните варовикови скали е прокарана туристическа пътека, получила названието „Вазова екопътека”.

 „ВАЗОВА ЕКОПЪТЕКА”:  Тя свързва селата Гара Бов и Заселе и е еднственият път, по който може да се достигне до водопада „Скакля”. Благоустроена и обезопасена, тя предлага на туристите райски кътчета за отдих и божествена гледка към водопада. Тук, преди години, често се е разхождал Иван Вазов и точно тук е написал едни от най-хубавите си творби, между които и прочувствения си разказ „Дядо Йоцо гледа”, по прототип на местен жител. По стъпките на Вазов ежегодно преминават стотици туристи. Официалното откриване на реконструираната екопътека се е състояло на 29.04.2007г.

 ЕКОПЪТЕКА „ПОД КАМИКО”:   Маршрутът на маркираната туристическата пътека „Под камико” започва от футболния стадион на село Гара Бов, изкачва се по поречието на река Бовска и достига до водопада „Под Камико“ в село Бов, след което се спуска по стария коларски път до чешмата при местността „Чичеро”, продължава до останките от манастира „Св. Архангел Михаил” и преминавайки по поречието на река Трескавец, се връща в отправната си точка при стадиона на гара Бов.  Природни и културно-исторически забележителности, през които преминава туристическа пътека „Под камико”:

  • живописните каскадни водопади по река Бовска, най-високият от които е 80 метра, в местността „Камико“, село Бов;
  • скално образувание Камината, село Бов;
  • останалата през вековете в местната топонимия с името си чешма „Чичеро” и оброчен кръст „Св. Дух”;
  • останки от средновековния манастир „Св.Арх. Михаил”;
  • защитена местност „Трескавец”;

Дължината на туристическата пътека е 9.3 км, а времето, необходимо за нейното обхождане, е около 3 часа.Тя е транспортно достъпна от село Бов и от гара Бов. По протежение на пътеката са изградени няколко места за отдих, подходящи за пикник и отмора. Пътеката дава възможност на любителите на фотографията за заснемане на красиви панорамни снимки или снимки на растителни и животински видове от района.

ТУРИСТИЧЕСКИ И ВЕЛО МАРШРУТ „СТАРО СЕЛО – СВРАЖЕН“

home~t95~gCLLt9~PRYvvu_jМаршрутът започва от кв, Свражен на село Миланово и минава през местността „Влаови воденици“, останките на които природата е скрила почти напълно от нас. Оттам се открива прекрасна панорамна гледка към местността Русинов дел.
Продължавайки нагоре към билото на планината, се стига до махала Старо село и черквата „Рождество на Пресвета Богородица“, построена през 1492 г. Оттам може да се продължи до село Миланово (30 мин.) или до хижа Пършевица (2 часа).
По време на прехода информационни табели разказват за историята на местността и бита на хората, живели по тези места.
Продължителността на целия маршрут е около 3 часа пеша или около 2 часа с велосипед.

 МАНАСТИР „СЕДЕМТЕ ПРЕСТОЛА“:  Не само името му навява асоциация за царственост, но и великолепната му архитектура. Разположен в прелестно живописно кътче на един от завоите на река Габровница, недалеч от село Осеновлаг, той изниква внезапно пред погледите на пътуващите към него туристи и те, поразени от красотата му, остават буквално без дъх. Реставриран и отлично поддържан, манастирът предлага на посетителите естетическа наслада и божествено успокоение. Манастирът „Седемте престола” е един от 100-те НТО  /№78/.   Притежава хотелска база от 60 легла и удобен паркинг. До него има ресторант, прохладни беседки за отмора и барбекю на самообслужване.   Манастирът „Седемте престола” се намира на 40 км от град Своге и на около 83 км от София.  Основан е през ХІ в. и през вековете на своето съществуване е бил културно и просветно средище – в него са се преписвали книги, а в края на ХVІІІ в. тук е пребивавал Софроний Врачански – български духовник и народен будител. Най-старата запазена сграда в манастира е съборната църква, за която се смята, че е строена през Х – ХІ в. През годините храмът и манастирът многократно са били разрушавани и изграждани наново. В сегашния си вид църквата съществува от 1815 г. Манастирът и местността около него са обявени за природна забележителност със Заповед No.3384 от 08.12.1966 г. Обявен е също и за художествен паметник на културата с национално значение в бр. 101 на Държавен вестник от 1971 г.

ПРИРОДЕН ФЕНОМЕН „ДЖУГЛАТА“ – Скалното образувание „Джуглата“ се намира близо до жп гарата на село Церово, на 6 км северно от Своге. Този причудлив природен феномен, образуван от долнотриаски червеноцветни кварцови пясъчници, на възраст около 250 милиона години, е висок 18 метра и наподобява гъба. Според някои хора дори прилича на човешка глава.  „Джуглата” е обявена за природна забележителност през 1964 г.

 

ЛАКАТНИШКИ СКАЛИ Величието на Искърския пролом е неописуемо. Победата на реката над планината в милионгодишната битка помежду им, е оставила отпечатък в спиращи дъха гледки, особено в района на гара Лакатник. Отвесните 300-метрови скални образувания, изградени от червен триаски пясъчник, са всъщност разкъсаната гръд на Балкана – резултат от чудовищната битка с Искъра. Навяващи, както страхопочитание, така и възхищение, скалите са като магнит за любителите на алпинизма и пещернячеството.  Лакатнишките скали са много известен катерачен обект – в местността има 6 района с над 350 маршрута с различна трудност. Най-популярни са Вражите дупки и Алпийската поляна. Екстремните спортове не са единственият начин човек да се докосне до красотата на този природен феномен. В района на скалите има няколко туристически пътеки, които са подходящи за посещение през всички сезони и предлагат фантастични гледки към красивото Искърско дефиле. Уникалността на Лакатнишките скали е повод да бъдат обявени за природен парк през 1963 г.

 АЛПИЙСКИ ЗАСЛОН „ОРЛОВО ГНЕЗДО” –  На 300 м над река Искър, върху една терасовидна скална издатина, е   кацнала   малка дървена къщичка. Оцветена в червено и виждаща се отдалеч, тя представлява алпийски заслон, до който се достига само „по въже”. Красива и недостъпна, недосегаема за хорските проблеми, с гордост носи името си – „Орлово гнездо”.

Построена е през 1938 г. от алпинистите от Българския алпийски клуб, след непосилен няколкомесечен труд. Тя е като емблема на Лакатнишките скали и всеки посетител дошъл да ги види, я търси с поглед, сочи я с пръст и се радва като малко дете на тази дивна и прекрасна гледка.

 

 

ПЕЩЕРАТА „ТЕМНАТА ДУПКА“ – В скалите, точно срещу гара Лакатник, на около 30 м над реката, се намира отворът на една от най-известните пещери в България – „Темната дупка”. До него може да се достигне по обезопасена с парапети, лесно достъпна пътека. Общата дължина на пещерата варира, по различни мнения, между 5000 и 9000 м.

Пещерната система е триетажна и се състои от две силно разклонени галерии свързани помежду си. Особени забележителности на пещерата са напречните профили по хода на галериите. В пещерата има много езера, както и подземна река.

В „Темната дупка” се срещат почти 20% от всички установени в България троглобионти. От тях най-известният е Protelsonia lakatnikensis. През 1962 г. пещерата е обявена за природна забележителност.

 

ИЗВОРЪТ „ЖИТОЛЮБ“ – Карстовият извор „Житолюб” се намира в подножието на Лакатнишките скали,  под пещера „Темната дупка”, на 8 м от нивото на р.Искър. Изворът е един от най-големите карстови извори в страната и е рожба на две подземни реки. Губилища поемат част от водите на реките Петренска и Пробойница, които преминават през водните етажи на пещерата „Темната дупка”, и през тесен сифон се изливат в извора в подножието на скалите. При поройни дъждове през него преминават до 1200 литра в секунда. Около извора са разположени малък ресторант и изкуствено езеро.

 

 

 

РЪЖИШКА ПЕЩЕРА Намира се близо до гара Лакатник, на 140 м. над р. Искър. Дълга е 316 метра. Сталактитните образувания сa по свода на пещерата, а не по стените, както е обикновено. Това се дължи на широките пукнатини. Пещерата през зимата се обитава от прилепи, а  археологическите находки са установили, че тук някога са живяли  хора от желязната епоха. Красива и много интересна, пещерата се обитава от над 32 вида различни организми.

 

ПЕЩЕРАТА „ЕЛАТА“ Дълга едва 123 м, тя таи в себе си чуден и величествен подземен свят. Отворът и започва с 18-метрова тясна вертикална пропаст. Пещерата е плътно изпълнена с образувания с неописуеми форми – сталактити, сталагмити, синтрови прегради и други от чудни по-чудни аномалии. Сталагмитите са накацали навсякъде, даже един върху друг, което придава фантастичен изглед на всичко наоколо. Синтровите езерца са прекрасни с кристалните си дъна и са изпълнени с разнообразни бисери. Последният праг в пещерата води към едно от тях, пълно със сълзи от скалите и с каменни лилии. Пещера „Елата” се намира на около 2 км южно от село Зимевица.

 

КОЗАРСКА ПЕЩЕРА – Пещерата се намира в Лакатнишкия карстов район. Дължината й е 834 метра. Входът й е труднодостъпен, разположен високо над нивото на р. Пробойница. До него се стига по стръмни, тесни пътечки. Това е причината да носи името „Козарска пещера“.

 

 

ПРОПАСТ „ЯМАТА“ Пропастта се намира до махала „Пропаст“ на село Лакатник и е третата по дълбочина пропаст в България (-350 м.).  Птиците гнездящи на това място се наричат Жълтоклюни или Хайдушки гарги, вид с намаляващи популации в страната. В книгата си „На където ти видят очите“ Ясен Антов представя интересен разказ за тях и самата пропаст.

Share/Bookmark