МИХАИЛ ПЕТРОВ АРНАУДОВ

/ 18.10.1878- 18.02.1978/

Той е български фолклорист, литературен историк, етнограф, редовен член на Българската академия на науките, наУкраинската академия на науките, литературната академия „Петьофи“, доктор хонорис кауза е на университетите вХайделберг (1936) и Мюнстер (1943).
Михаил Арнаудов е роден в Русе в семейството на търговеца на жито от тетовското село Вратница, режисьорът и музиколог Петър Сибинов Арнаудов и Друмка Панова. По-малък негов брат е композиторът и оперен диригент и режисьор Илия Арнаудов. Първата публикация на Арнаудов е текстът на зрелостния му изпит по литература, публикуван в русенското списание „Извор“. Следва славянска филология във Висшето училище (днешния Софийски университет „Свети Климент Охридски“) в Софияпрез периода 1895–1898 година.Като редовен студент публикува първите си научни статии: „„Произход и родина на старобългарския език“ и „Българските народни приказки и тяхното потекло“. По-късно специализира в университетите вЛайпциг и Берлин (1898-1900), а през 1900–1903 година е учител във Видин и София. През 1904 година защитава докторат по философия, славянска филология и индология в Прага.
От 1908 година Михаил Арнаудов е редовен доцент по обща литературна история в Софийския университет, от 1914 година е извънреден професор, а от 1919 година — редовен професор, като от 1928 година оглавява катедрата по сравнителна литературна история. През 1921–1922 година е декан на Историко-филологическия факултет, през 1926 година за кратко е директор на Народния театър, а през 1935–1936 година е ректор на Софийския университет. От 1918 година е дописен, а от 1929 година — действителен член на Българската академия на науките, през 1940–1943 година ръководи Историко-филологическия клон на академията. От 1922 година е член на Българския археологически институт. Членува в масонската ложа „Светлина“. Член-учредител е на Македонския научен институт.
От юни до септември 1944 година Михаил Арнаудов е министър на народното просвещение в правителството на Иван Багрянов. След Деветосептемврийския преврат през същата година е отстранен от академичните си длъжности и е арестуван. През 1945 година е осъден е от т.нар. Народен съд на доживотен затвор за участието си в кабинета на Багрянов (присъдата е отменена от Върховния съд през 1996 година). През 1947 година е освободен от затвора, а от средата на 50-те години комунистическият режим отново му разрешава да публикува. С решение на Министерски съвет Народната власт му възстановява къщата в кв. Княжево през 1960 година, а през 1968 година – къщата в гр. Своге. През 1968 г. е удостоен с орден „Народна република България“, първа степен.
До 1940г. М.Арнаудов престоява, по неговите думи пред Георги Тихолов/”Срещи с три поколения”/, “…. много лета и зими в една лятна къща, която добри приятели ми помогнаха да построя в пазвите на Стара планина, по течението на Големия Искър, при гара Своге.” И за него красотата и спокойствието на Искърското дефиле става предпочитано място за работа. За Своге и общината от особена важност е факта , че Михаил Арнаудов събира и издава през 1930г. местни фолклорни песни и приказки. Така той завинаги съхранява част от фолклорното наследство на този край и провокира местни дейци по –късно да продължат тази събирателска дейност, резултатите от която стават все по -ценни с течение на времето.

1.Уикипедия;

2.Арнаудов, Михаил.Народни песни и приказки отъ с. Своге.- П. Глушковъ, 1930.- 30с.

Share/Bookmark