МЛАДЕН РАШКОВ ГЕРАКОВ

/кр.19.в.-средата на 20 в./

Роден и израснал в с.Свидня. Участник в Балканската война и в Първата световна война. Един от радетелите за просвета в селото. През 1932 г. Започва градеж на училище. Младен Рашков наема и сам плаща на строител, който да ръководи и да отговаря за строежа. По това време трябвало да се иска разрешение от кмета на Искрец за отварянето на училище. До този момент децата ходели пеша от Свидня до Искрец, за да посещават учебно заведение. Оказало се след оглед на новопостроената сграда,че тя не може да бъде одобрена, заради липсващо дюшеме. Само за няколко часа Младен Рашков и неговите братя Цветан и Милан и Ефтим и Георги Петрови докарват от Своге дъски и за една нощ “подковават подовете”. За съжаление кметът на Искрец не им повярвал. Тогава делегация от Свидня, водена от Младен и Цветан Рашкови отива при Околйския началник. Младен Рашков използва природния си талант да говори и убедил,че кметът на Искрец има лични причини /”поддържал “кръвнина” от преди 250 години,за да държи в подчинение жителите на махала Реката”/ и за това не пуска училището. След разпореждане на Околийския началник и заповед на Министерството на просвещението- уилището е пуснато.

В книгата си “Светлини под Сталин кон” Христо Малинов описва дядо Младен и споделя част от неговата мъдрост:”Големите къщи са откъснали хората от планината и гората. Но хората имат очи, иска се да се огледат; имат уши, нека се услушват, имат сърца, нека обичат. Та нали само природата е вечна, а всичко останало е преходно, е смъртно? Човекът наистина може всичко да бъде на този свят, ако може да вижда и пази света, да отдава на хората всичко, което има. Да взема от света само онова, което му е нужно не, за да трупа, а за да живее.”

“Светлини под Сталин кон” Христо Малинов

Share/Bookmark