АЛЕКСАНДЪР КОЦЕВ ВУТОВ /ВУТИМСКИ/

/1919-1943/

Жителите на Своге имат основание да се гордеят, но същевременно и много да са задължени, на роденият тук поет с национална значимост, какъвто е Александър Вутимски.Той принадлежи на поколението писатели – Ал.Геров, Б.Райнов, В.Петров, В.Андреев и др. Спорна е годината на раждане на поета, тъй като преди време за такава се изписваше 30.08.1919г., а в по новите публикации -30.07.1919г. Вутимски е от Вражалския род в Лакатник, който е с повече от 200 годишна история,има 9 поколения, като най-многочислено е осмото – 123-ма. Дядо Вута, според разказите бил страшен хайдутин.Той имал 5 сина и една дъщеря. Синът му Коца пък имал 6 деца, най-много от братята и сестрите си, в началото семейството живее в Лакатник, но по-късно се преместват в Своге, където и се ражда Александър.До 10 годишна възраст,Вутимски живее в Своге, след което остава кръгъл сирак, тъй като близките му умират от туберкулоза и се премества да живее в София. Завършва Първа софийска мъжка гимназия. От 1938 г. следва класическа филология в Софийския университет, но заболява от туберкулоза и след една година прекъсва обучението си. Лекува се безрезултатно в различни санаториуми в страната, а от пролетта на 1941г. – в санаториума на Сурдулица, където завършва жизнения му път.
За краткият си житейски път (24г.), Вутимски създава и ни завещава трогателно творчество пропито от несгодите, които го съпътстват от детството, до ранната му смърт. Истинското му име е Александър Коцев Вутов, подписвал се е – Ал.Вутов, Ал.Коцев, Ал.Вълканов. От май 1939 г. редовно сътрудничи на сп.”Златорог”, чийто издател е Вл.Василев, където се подписва с псевдонима Ал. Вутимски и се публикуват едни от най-значителните и зрели стихотворения на поета.
В книгата „Скитникът и враните” , Емил Манов разказва за Вутимски : …”Беше във вехтичка ученическа куртка, но в лицето му удължено и бледо, и в цялата му фигура имаше някаква естествена мекота и изящество, които издаваха поета…” и още …” Понякога Сашо разказваше тихичко – за Своге, за Искъра, за безрадостното детство в сиропиталището и жестокото лицемерие на благодетелите си, за сестра си, която бе на умиране.” Тук споделя спомени за него и Богомил Нонев : …” Той обичаше да рецитира и да говори за поети и художници,които бяха имали бурна съдба и познаваха далечните пътища. Но той познаваше само няколко софийски улици и площади, Своге, гара Бов, Берковица и неговият последен дом- санаториума в Сурдулица. Беше така хубаво, че той възхваляваше естествения човек, простотата, радостта, връзката на човека с природата. И ще повторя, той никога не се остави да бъде и в най- черното си отчаяние- „затворен кръг”.
Част от творчеството си Вутимски е посветил на родния край, това са стихотворенията : „ Детство”, „ Стари вечери”, „ Есен”, „ Старата черква”, „ Мечта за връщане”, „ Някога”, „ Небето е студено”, „ Аз съзерцавах”, „ Пролет”, „ Ден”, „ Весели небеса”.
През 1989г. е учреден национален литературен конкурс на името на Ал. Вутимски за първа стихосбирка, а първият спечелил конкурса е поета Пламен Киров със стихосбирката …” И надеждата не е лош гроб” от ИК „ Пламък”. Посмъртно Вутимски е приет за член на Съюза на българските писатели.
Вутимски не успява да издаде приживе своя стихосбирка; остава неиздадена и художествената му проза ( запазена в машинописен препис – 15 кратки есета, писани през 1941-1943).
Изключителна заслуга за издирването, събирането, публикуването, така също и за популяризирането на творчеството на Вутимски има г-н Александър Петрунов. Редактираните от него няколко издания „ Избрани произведения” са снабдени и със завиден справочен апарат. С негова помощ започнаха да се честват и годишнините на поета. За Вутимски са публикували материали още много автори:
Ликова, Розалия – „За някои особености на българската поезия 1923-1944г.„ изд.„Наука и изкуство“, 1962г.
Емил Милев – „Нежният Саша – наказан в живота, наказан и в литературата”//”Литературен свят”,№15,м.дек.2009г.
Божидар Кунчев- „ Поетът, който не се излъга”, „Ал. Вутимски. Живот и творчество”-1994г.
Живка Симова – „Побратим на малкия принц”-1987г.
Евстати Бурнаски – „Тъга за Вутимски” – още един верен приятел на нашия град.
Христов,Христо – „Синьото момче на родната поезия излезе на СD”//”Култура”,8.04.2005г.
Найденов,Симеон – „Александър Вутимски – поет без родна къща и без дом”//”Свободен народ”,№39,1993г.,с3.
Попова,Адриана – „Къщата на Александър Вутимски става бирария”//”24часа”,28.03.2002г.

Документалният филм посветен на Вутимски носи името „Не съм затворен кръг” с режисьор Милан Огнянов и сценарист Божидар Кунчев,чиято премиера се е състояла в Дома на киното.
„Премиера на филм за Вутимски”//”Демокрация”,№275,23.11.2001г.
Ангелов, Георги – „Вутимски оживява във филма „Не съм затворен кръг”//”Култура”,№67,21.03.2001г.
Кунчев,Божидар – „Поети на ХХ век – Ал. Вутимски”//„Демокрация”,№315,15.12.2001г.,с16.
Поптонев,Стефан – „НАТО разтревожи вечния сън на Вутимски”//”Дума”№98,29.04.1999г.,с7.
Петрунов, Александър – „За пръв път четири от „пренебрегваните „ му стихотворения”//”Литературен форум”,№51,22-28.12.1993г.
Коларов,Стефан – „Да умреш като птица на път в някой град непознат…”//”Македония”,№40,11.10.1994г.
„Сравняват Ал.Вутимски с Рембо и Бодлер“ – „Демокрация“,№229,30.08.1999г.

В регионалния периодичен печат са писали за него много местни и др. автори :
Аначкова,Анелия -„70 годишнина от рождението на Ал. Вутимски. Открит за болките на хората” //” Устрем” №33, 16.08.1989г.
Ликова,Розалия – „ Поет с интелигентен поглед и художествена простота” // „ Устрем”, №12,30.09.1969г.
Петрова,Елена – „Поетът в Бов” // „Устрем”, №16,19.10.1979г.
Стаменова,Вера – „Още една тръпка в българската поезия.Пред годишнината от рождението на Ал. Вутимски // „Искърски пролом”, №16,13.08.1992г.,с4.
Найденов,Симеон- „ Да подкрепим благородната идея” // „Искърски пролом”,№4,27.02.1992г.
Киров,Лозан – „ 49г. от смъртта на Ал. Вутимски. И в творчеството и в живота – многозначителен, неконвенционален,предизвикателен .” // „Искърски пролом”,№17, 27.08.1992г.,с1-4.
Дичева, Виолета – „Много нежно за едно момче. Днес се навършват 50г. от смъртта на Ал. Вутимски // ”Искърски пролом”,№19,23.09-6.10.1993г.,с1-4.
Алексиева, Мария – „Родословието на Ал. Вутимски //”Искърски пролом”,№20,7-20.10.1993г.,с3.
Димитрова,Живка – „Самотата ми е тъй бездънна…”// „ Искърски пролом”, №19,23.09.-6.10.1993г.,с4.
Дичева,Виолета – „Вутимски е ценен и в Добрич” // „Искърски пролом”,№19,23.09-6.10.1993г.,с4.
Поетите не умират – Соб. Инф. //”Искърски пролом”,№20,7-20.10.1993г.,с 1-3.
Споделени думи за Вутимски // „Искърски пролом”,№20,7-20.10.1993г.,с 1-3.
„Александър Вутимски не е забравен” // „ Искърски пролом”,№6,24.03-7.04.1993г.,с1.
Вутов,Георги – „ Спомен за моя братовчед от ученическите години: 75 години от рождението на Ал. Вутимски // „Искърски пролом”, №15,1994г.,с4.
Литературен клуб „ Ал. Вутимски” към ч-ще „Градище”//”Искърски пролом”,№21,1995г.,с3.
Любенов, Паун – „Първата учителка на поета: Спомени”//”Искърски пролом”,№13,1996г.,с1-3.
Дичева, Виолета – „ Съдбата ни подари Вутимски” // „Искърски пролом”,№14,20.08-10.09.1998г.,с1-3.
На 28.09.1968г. в Своге е организиран първия празник на поезията за Софийски окръг . На този празник е открита и паметна плоча на родния дом на Вутимски.
Вутимски създаде завидно творчество за своите кратки години житейски път:

Вутимски, Александър
Избрани произведения/ Вутимски, Александър/Под ред. На Ал. Петрунов.- С.: Български писател, 1970.- 316с.
Вутимски, Александър
Мартеници. [ Стихотворения за деца ]. / Вутимски, Александър/
(Подбор и ред. Ал. Петрунов).- С.: Български художник,1979.-32с.с ил.
Вутимски, Александър
Не съм затворен кръг : Стихотворения и поеми / Вутимски, Александър/.- Пловдив : Хр. Г. Данов, 1983.- 199с. : с ил.
Вутимски, Александър
Сатурнов пръстен: Избрани стихотворения / Вутимски, Александър/.- София: Сребърен лъв, 1994.-128с.
Вутимски, Александър
Синьото момче разказва : Художествена проза /Вутимски, Александър/ Съст. и предг. Ал. Петрунов .– София: „Климент Охридски”,2002.–560с., с ил.
Вутимски, Александър
Сияния над града. Стихотворения и поеми / Вутимски, Александър/.– София : Български писател, 1989 .– 448с.
Вутимски, Александър
Скитникът и времето / Вутимски, Александър/.– София: „Захари Стоянов”, 2005.–346с.
Вутимски, Александър
Стихотворения/ Вутимски, Александър/.– София : „ Български писател”, 1960.– 88с.
Вутимски, Александър за него
Вж. Кунчев, Божидар Б. Александър Вутимски : Живот и творчество .– 1984
Вутимски, Александър: Албум / Съст. С. Найденов.– Своге , 1994.
Вутимски, Александър за него
Вж. Наимович, Максим. Едно поколение : [Лит.крит. очерци]. 1981

Share/Bookmark