АНДРЕЙ СЛАВОВ ВИДИНОВ

/13.12.1928-20.12.2000/

Андрей Славов Видинов е роден в с. Добърчин, община Своге, в дома на известния между двете световни войни свогенски търговец Виден Павлов. Учил в началното училище в с. Добърчин, а прогимназия и гимназия в Своге. Първите си литературни опити прави още като участник в бригадирското движение в Димитровград в края на 40-те години на миналия век. През 50-те и 60-те години публикува разкази за деца в популярните тогава издания за подрастващи „Дружинка“, „Пламъче“, „Септемврийче“, репортажи и очерци в окръжния вестник „Софийска правда“, хумористични разкази във вестник „Стършел“. Някъде по това време променя фамилията си на Видинов. В последните две издания за пръв път се появяват записаните от него местни анекдоти. През целия си живот събира и изследва данни за историята, легендите, обичаите, поминъка, родовите корени на населението в Свогенския регион и Искърското дефиле. Изводите му се основават и на проучвания в Централния държавен архив, Народната библиотека „Кирил и Методий“, Института по история на БАН. Това го издига до равнището на най-авторитетния и последователен краевед и историк на Свогенския регион. През 1966 г. по поръчение на тогавашната свогенска управа заедно с Никола Николов създават първия местен вестник „Устрем“. Членува в Съюза на българските журналисти и Съюза на независимите писатели в България. Андрей Видинов е един от авторите, наложили шопския хумор в печата.Шопското остроумие е разпространявано преди това като апокрифна литература. Работил е като журналист в столични издания. Бил е редактор на в-к „Устрем”,автор е на разкази повести и легенди, посветени на историята и бита на родния край. Началото е поставено с разказа „Проклятие“, написан през 1958 г. u публикубан във в. „Народна младеж“ – бр. 41/19.02.1960 г. Последен no време е разказът „Гневът на заспалите“, написан през 1988 г. Разказите , легендите и повестите му / „Петдесет хиляди”, „ С името „ Република”, „ Кой е по-гявол?”, „ Балада за една римлянка”, „ Огньове в дефилето”, „Вик сред канарите”, „ Любили пели и плакали”/ са свързани хронологически с историческата съдба на хората от Искърското дефиле, наричано още Клисурата или Проломът. Те са писани в продължение на тридесет години /1958 – 1988/ u преоткриват изначалните извори на българските бит u душевност, включват богат материал от предания, легенди u случки, съхранени в паметта на поколенията от този регион, неотразяван като цяло в художествената литература. Сюжетите се разпростират от античността до наши дни u на практика в тях е кодофицирана двехилядолетната история на Дефилето. При разработката им авторът се е стремял към стегнат u експресивен изказ, черпел е от богатството на народната реч, вплитайки диалектизми, които внасят свой нюанс, своя нотка в езиковата оркестрация на текста.

Share/Bookmark