КИНКА КОНСТАНТИНОВА

(1928-2011)

Родена е в Горна Оряховица, в продължение на много години живее и твори в Своге. В началото тя идва всяко лято на гости на семейството на вуйчо си, който е работел в Своге като банков чиновник. Учила медицина в София, но на втората година се отказва,разбира, че това не е нейното поприще. Тогава среща Константин, чието име приема,омъжва се и оставя медицината. Така идва в Своге,тъй като съпругът й работи тук. Своге очарова поетесата със своята природа и жители. Тук се запознава с Калина Малина и стават близки. Заедно основават първия литературен кръжок, като едни от първите му членове са Никола Николов и Андрей Видинов.
В Своге се раждат голяма част от стихосбирките й. Първата й стихосбирка носи името „Гората”,тогава тя живее в една виличка под Грохотен и я посвещава на нея.
Завършила е школа за летци на безмоторни самолети. Тя се посвещава на литературата, написвайки 37книги (поезия и проза) за деца и възрастни. Първата й книга за деца е редактирана от Ангел Каралийчев. 9 книги за деца: “ Сънливият мечо“ (1963), „Храбрите кокичета“ (1967), „Плененото слънце“ (1969), „Лястовица бяла“ (1972), „Снежка“ (1978), „Тук ще остана“ (1981), „Стихчета двеста за малката Веста“ (1995); „Най-голямо“ (1999), „Мое детство“ (2002),
– 8 пиеси за деца и юноши
– 3 киносценария; поезия и проза за възрастни – „Дъх на горчиви бадеми“ (2007) е най-новият й сборник с криминални разкази;
„Стиховете, поемите, приказките в стихове на Кинка Константинова представят един ведър поетичен свят, населен с храбри кокичета, с лястовичи полет, с детски игри, с постоянен стремеж към естественото и красивото.“ Божанка Константинова
Някои от произведенията й са получили литературни награди. Много от тях са преведени на руски, белоруски, френски, румънски, сръбски и арменски език. Член е на СБП и Българската криминална секция АКЕР.
Библиография:
„Звезди над Грохотен. Български писатели за Своге и Свогенския край”.– София : ИК „ Феномен”,2007.– 240с.

Share/Bookmark