Природни забележителности
При Своге Стара планина се снишава, за да събере величието си в Искърския пролом. Тук в края на ХІХ народният поет Иван Вазов възкликва: ?Каква величава, каква хубава е пустата му Искърска клисура!?, и предрича "добро бъдеще" на разположената сред "планинския хаос" пътническа гара. Според легендите районът на Своге някога е бил дъно на голямо езеро.... Водите на това езеро изведнъж пресъхнали, когато страшна буря преобърнала лодката на младия рибар Истър и той изчезнал завинаги. Днес реката и проломът носят неговото име.
Като природни забележителности в общината се открояват живописните картини на Искърското дефиле. Интересен природен обект е връх Грохотен - 1045 м. надморска височина. Районът е традиционна територия на масовия, катерачния, ловния, екстремния и пещерния туризъм. Има известни туристически хижи и ловни домове . Тук се намира и така наречената "Вазова пътека", носеща името на патриарха на българската литература Иван Вазов, които е създал част от творчеството си тук. Най-посещаваните от алпинистите пещери са "Темната дупка" край Лакатник и "Елата" край Бов.
ИСКЪРСКИЯТ ПРОЛОМ - При Своге Стара планина се снишава, за да събере величието си в Искърският пролом. Величествен и живописен е старопланинският Искърски пролом - неповторимо дело на природата. Искър като огромен трион е проломила планината, нейните млечнобели, сиви, пъстроцветни скали. Според легенди районът на Своге някога е бил дъно на голямо езеро. Водите на това езеро изведнъж пресъхнали, когато страшна буря преобърнала лодката на младия рибар Истър и той изчезнал за винаги. Днес реката и проломът носят неговото име.
ВОДОПАД "СКАКЛЯ" - Водопадът "Скакля", наречен на едноименната река спуска водите си в източната част на планината Понор, близо до гара Бов. Дъното на долината на реката се затваря от внушителен подковообразен варовиков венец висок 120 м. От него скачат водите на водопада в трискадно разположени скока, най - високият от които е около 85 м. Долината на водопада е заета от ливади. Малко по на север се намира скалата Златния камък.
ПРИРОДЕН ФЕНОМЕН "ДЖУГЛАТА"- Скалното образование Джуглата е разположено на 8 км. северно от град Своге, в района на с. Церово. Високо е 18 м., с причудливи форми, образувало се е при изветрянето на хоризонталните ръждиво - червени триаски пясъчници, характерни за Искърското дефиле в района. "Джуглата" е обявен за природна забележителност през 1964 година.
ЛАКАТНИШКИ СКАЛИ - Гигантският пролом, проправен от водите на река Искър разкриват чуден скален свят - пъстра смесица от червени пясъчници, светли и сивопепеляви варовици, зеленикави глинести лиски, ситнозърнести диабази - същински безпорядък в очите на обикновения човек. Лакатнишките скали са неповторим скален феномен с отвесни стени на левия склон на Искърското дефиле близо до гара Лакатник. В продължение на хилядолетия реката е изваяла един фантастичен свят от скални образования. 250 метровите скали са свързани с началото на българския алпинизъм и са обянвени за природен парк през 1963 година. Лакатнишките скали са свързани неразделно с историята на българския алпинизъм. Първото алпинийско изкачнате с въжета и клинове е било през извършено през 1931 година. На отвестните Лакатнишки стени, на 600 м. Надморска височина е построен от алпинистите - катерачи след непосилен неколкомесечен труд малък алпийски заслон - "Орлово гнездо". Той представлява дървена постройка, кацнала върху железни греди, забити направо в скалата на около 300 м. над р. Искър.
ПЕЩЕРАТА "ТЕМНАТА ДУПКА" - Отворът на пещерата личи като голямо черно петно по отвесните скали северно от гара Лакатник. Намира се на 52 км. от гр. София и на 27 м. над река Искър. Големият вход на пещерата започва с лек наклон на запад и скални колони на дъното. Пещерата е съставена от две основни галерии, съединени помежду си, и много напречни, като цялата система е разположена на 4 етажа. Особени забележителности на пещерата са напречните профили по хода на галериите. Предполага се, че дължината на тази голяма и сложна българска пещера е над 7000 м.
ИЗВОРЪТ "ЖИТОЛЮБ" - В пещерата има множество подземни реки. Там се намира и Жековото езеро, от което извира и изворът "Житолюб".
РЪЖИШКА ПЕЩЕРА - Намира се на 140 м. над р. Искър. По - голяма част от сталактидните образувания в нея не са по свода, а по стените. Това се дължи на широките пукнатини. Пещерата през зимата се обитава от прилепи, а археологическите находки са установили, че тук някога са обитавали хора от желязната епоха.
ПЕЩЕРАТА "ЕЛАТА" - Намира се на около 2 км. Южно от с. Зимевица в малък скален венец от юрски варовици. Входът и е малък и води отвесно надолу до 18 м. От дъното й през тесен проход между наносите се влиза в широка, немного висока галерия, низходяща и с няколко прага. Пещерата е плътно изпълнена с образования снеописуеми форми, предимно сталагмити, синтрови прегради, колонки и чудесни аномалии. Сталагмитите са накацали навсякъде, даже един върху друг, което придава фантастичен изглед на всичко наоколо. Синтровите езерца са прекрасни с кристалните си дънаи са изпълнени с разнообразни бисери. Последният праг в пещерата води към едно от тях, пълно със сълзи от скалите и с каменни лилии, около дръжките, на които грижлива ръка е обвила каменни шевици. Пещерата е дълга 123 метра.
КОЗАРСКА ПЕЩЕРА - Пещерата се намира в Лакатнишкия карстов район. Входът й е труднодостъпен, разположен високо над нивото на р. Пробойница. До самия вход на пещерата се достига до малки и стръмни пътеки, това е причината да носи името "Козарска пещера".
ПРОПАСТ "ЯМАТА" - Пропастта се намира до мах.Пропаст на с.Лакатник.
