60 ГОДИНИ СВОГЕ – ГРАД – Как Своге става столица на шоколада?

60 ГОДИНИ СВОГЕ- ГРАД

Из непубликваната книга „Разтворени страници от историята на Своге”

КАК СВОГЕ СТАВА СТОЛИЦА НА ШОКОЛАДА?

Историята на сем. Пееви- собственици на шоколадовата фабрика е богата и дълга. Но тук ще разкажем какво се случва от 1937 година нататък.

На долния кат на фабриката, по цялото протежение на постройката, е отредено място за кухня с трапезария, обслужваща собствениците, баня, тоалетни, складови помещения, техническа работилница…

парова станция велизар пеевКрай фабриката Велизар Пеев строи и двуетажна сграда с две крила – с апартаменти за фамилията си и десетина жилища за специалисти от София и работнички от по-далечните села и за друг обслужващ персонал, включително един лекар и две медицински сестри.

Изглежда невероятно, но преди да са изминали малко повече от шест месеца от започването на строежа, през пролетта на 1937 г. в новата фабрика е произведен първият шоколад и постепенно по-голяма част от принадлежностите на софийската фабрика се пренася тук. Пристигат и най-добрите майстори: Коста Радославов, Стефан Маринов, Теодосий Красноскулов (белогвардеец, известен като баш майстора на шоколада) и други, които обучават тукашните работници и създават първите майстори на шоколада, родени и израснали в  Свогенския балкан. По различно време във фабриката живеят и работят и белогвардейските семейства Пустоварови, Баламезови и Красноскулови. И един казак – Петър Никитич – коняр и обслужващ кабриолета (подобна на файтон лека конска кола).            

Произвежданото количество шоколад достига 10–12 тона дневно.

ШофьориОще при пускането в действие на новата шоколадова фабрика се оказва, че произвежданата до този момент от собствената централа на Пееви електроенергия няма да бъде достатъчна. Основната причина (позната отпреди) е намаляването на водното количество на реката при засушаване през летните месеци. Затова Велизар Пеев – младши, който е член на управителния съвет на държавните мини в Перник, използва влиянието си и урежда да се прокара от минната топлоцентрала електропровод за високо напрежение до Своге. Създава се общ пръстен между топлоцентралата на държавните мини в Перник и водната централа на Пееви в Своге, подаването на електроенергия за шоколадовата и добавените край нея фабрики за други дейности, разположени на мястото на някогашния манастир “Свети Врач”, се стабилизира и печалбите на акционерите са осигурени.

АвтопаркКъм фабриката функционира и автопарк за коли с различни марки. Между тях присъстват (по различно време) два автофургона “Мерцедес гагенау” – красиви, в бежов цвят с голям надпис “Пеев”, един червен фургон (друга марка)  с дървени спици на колелата, два пикапа “Фиат” и други. Същите са обект на създаден късометражен филм “Керванът Пеев из България”.

Шоколадовите изделията на Пееви са отличавани на международни панаири в Берн, Виена и Париж. Собствениците се издигат до придворни доставчици. “Царските” бонбони са опаковани в специални дървени кутии. И специална кола доставя поръчките. В близост до Двореца (до най-престижния столичен хотел “Юнион палас)” е   представителният им магазин с разнообразен асортимент.

На 23 декември 1947 г. комисията, определена да извърши национализацията на фабриката, влиза в счетоводството в София. За тази акция новите господари устройват на Велизар Пеев “духовит разговор” с една работничка в кабинета му на горния етаж. И той не подозира, че тя се намира при него, за да го захласва, докато работническите постове заемат местата си.

Счетоводителят съобщава на комисията, че собствениците отсъстват, но това не пречи да бъде извършена национализацията. Фабриката е акционерно дружество и в счетоводните книжа (в изрядно състояние) има точен опис и на имуществото, и на капиталите. И след като процедурата по национализацията е приключила, дългогодишният  “верен” експерт-счетоводител на фирмата “Велизар Пеев” уведомява комисията къде се намира в момента главната движеща сила на току-що ликвидираното акционерно дружество. Тогава всички, заедно с назначения директор на фабриката  евреинът Несим Бенбаст, довчерашен работник в нея, се качват при Велизар Пеев, за да го “зарадват” с новината.

Изтъкнатият индустриалец успява да запази самообладанието си. Дори  намира начин  да уязви новия директор, като му казва:

– Ти ли, на когото най-много съм помагал, ще седнеш на мястото ми? Заповядай!

А като му предава книжата, натрупани върху бюрото, предлага му да вземе и лекарствата, които той пие.

– Вземи и тях – усмихва се иронично, – може да ти потрябват!…

Велизар Пеев излиза, като оставя след себе си преуспяващо предприятие (със значителен дял в българската икономика) с актив от 154 042 476 лв., без да стъпи повече в него.

 Национализираната фабрика прераства в завод за шоколадови изделия  “Република”, който под това име продължава да работи със същите машини до 15.11.1993 г.

*

Ето и някои  факти за наследниците на основателя на шоколадовата фабрика Велизар Пеев – старши (Чирпанлията). Внуците му – третият Велизар, когото всички наричат Заро или Зарчо, и Александър (Сашо), са  пряко заети в семейния бизнес. Заро е ръководил  производството на карбид, а Сашо – шоколадовия процес. Знае се, че бащата на двамата сина им е поставял задачи писмено и всяка седмица също писмено е получавал отчети от тях за производството.

Внукът Велизар Велизаров Велизаров – Пеев завършва машинно инженерство в Дрезден и става производствен директор. Едва 26-годишен, го сварва национализацията през 1947 г. Фамилията Пееви е изгонена без право на обезщетение. Пееви се редят с купони по опашки, за да си купят елементарни продукти, но не губят присъствие на духа. Изграденото от тях остава непроменено и почти до 1989 г. фабриката в Своге работи със същите машини, купени през 1924 г. от царете на шоколада. По време на кризата в началото на 80-те фабриката започва да произвежда марципаните “Република”, широко в производството навлиза соята. През този период във фабриката се правят ръчно и много вкусните бонбони – “Фигаро” – от чист шоколад и ядка.     

Историята на фамилия Пееви ни предлага любопитно продължение. Братът на третия Велизар Пеев, Александър, емигрира в Канада. След 1992 г. той започва кореспонденция с компанията “Крафт Якоб Сушард”, в която основната мисъл е дали проявяват интерес към фабриката в Своге. В края на краищата швейцарците я купуват, а за сделката Александър идва в Своге от далечния канадски град Сарния. И разпознава много от работниците, които при емигрирането му са  били деца.

Понастоящем завод “Своге” (от 2013 г. носи името “Монделийз) е изцяло с ново, съвременно оборудване. В него се произвеждат повече от 150 разновидности на продукти на компанията с над 40 вкуса. Тези продукти достигат до 36 пазара в 4 континента. В завода са заети около 550 души. Фабриката рециклира до 99 % от своите отпадъци, получени от производствения процес.

Материалът подготви Людмила ПЕТРОВА

Автори Ангел Танев, Боян Балкански, Л. Петрова