Интервю с Цвета Порязова
– Г-н Михайлов, разбра се, че някои от предвидените проекти по Плана за възстановяване и устойчивост отпадат, в това число и санирането на жилищни блокове. Трябва ли собствениците на жилища в тях да се простят с тази добра в началото идея, или ще се търси финансиране по други пътища?
– Финансирането ще бъде реализирано от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Търси се начин санирането на подадените от нас блокове да бъде финансирано 100 % безвъзмездно.
– Общината вложи доста средства за предварителното обследване, за да подпомогне собствениците и те се надяват, че санирането ще се направи, защото повечето от блоковете са строени отдавна и имат нужда от ремонт, с цел повишаване на енергийната ефективност.
– Те се надяват, но държавата не подхожда правилно. Има 3 номенклатури строителство на панелни блокове. Не мога да разбера как е възможно един блок в Своге, номенклатура №213 и един блок в градовете Годеч, Елин Пелин, Костинброд и Ботевград, изградени с една и съща конструкция, арматура и т.н., при същите условия, имат различни енергийни характеристики, за да може този в Ботевград да се финансира, а този в Своге да не може. Тук давам произволен пример и не искам г-н Гавалюгов – кмет на Ботевград да ми се обиди. Мнението според мен е субективно, защото държавата продължава да иска от общините да подготвят проекти, да влагат ресурс и накрая да ги подложи на състезание помежду им, а това не помага на никоя от тях.
– В Сдружението на общините имат ли мнение по въпроса?
– Опитват се. Държавата не решава основните проблеми на общините. Сдружението само събира мнения, но няма решаващ глас. На едно от неговите заседания попитах защо непрекъснато се поставят в условия на състезание общините, въпреки че преди това бяха казали да си подготвим проекти в рамките на съответния бюджет. А сега стигаме до там да се измислят допълнителни критерии и да се дават точки на определени общини. Така в предишен програмен период се направиха стадиони и паркове в села в Северна България, където има по 50 – 100 жители.
– И в крайна сметка ще има ли при нас саниране или не?
– Имам среща с г-н Иван Иванов – министър на регионалното развитие и благоустройството и това е един от въпросите, които ще поставя. Ние няма да престанем да се борим за това. Заместник-министърът Дора Янкова, като бивш общински кмет е наясно, че много общини бяха пренебрегвани по чисто субективни причини. Не може в Бургас да се дават 5 точки за блок, който щял да промени облика на входа на града и затова да се финансира, въпреки че имат бюджет 1 млрд. лева. А нима нашите 10 блока, които евентуално ще санираме, няма да преобразят Своге, освен всички енергийни мерки, които ще изпълним?
– Предстои приемането на новия бюджет на Общината. По какво ще се различава от миналогодишния в областта на строителството?
– Сумата, която отпуска държавата е около 3 млн. и 100 хил. лева. Имаме проекти, заложени миналата година, които трябва да изпълним. Инфраструктурата и базата на училища, детски градини, общински и държавни сгради, трябва непрекъснато да се поддържат, включително общински пътища и т.н. В тях трябва непрекъснато да се влагат средства и усилия, защото иначе те ще се разрушат.
Най-важното – продължаваме с качествени ремонти на детските градини. Тази година на ДГ „Калина Малина“ – вертикална планировка, сграда, огради, подходи и видеонаблюдение. Довършваме училището в с. Владо Тричков. Ще правим ремонт на СУ „Иван Вазов“. Необходимо е спешно изграждане на канализация на ул. „Чилингиров“ в с. Церово, за да може да асфалтираме улици в кв. „Селнината“ по проект на ДФ „Земеделие“, както и ул. „Звънче“ в гр. Своге от главния път до магазина за хранителни продукти, където ще се смени водопроводът и също ще се преасфалтира. Подготвили сме и няколко проекта за преасфалтиране в кв. Старо село – така, както обеща г-н Иванов, кмет на Общината.
Нито за миг не сме забравили и селата. Вземат се мерки за повишаване енергийната ефективност на кметствата в с. Владо Тричков и с. Искрец, а също и в читалището в Гара Бов. Ще се ремонтират с бетон или асфалт много улици в селата Свидня, Брезе, Лакатник, Владо Тричков и Реброво. Всичко това е в поименния списък. Всяко предложение на кметовете, стига да се спазва общественият интерес е взето под внимание и ще бъде изпълнено през годината.
– Какво става с моста над Искъра при „Фреш Маркет“?
– Втория въпрос, по който трябва да разговарям с г-н Иванов – министър на регионалното развитие и благоустройството, е какво става с аванса за моста за кв. Бобовица. Имаме проведена процедура, направена е обществената поръчка, имаме избран изпълнител, пуснати са документи и актове, сключени са договори и трябва да започнем изграждането на това съоръжение. Мостът ще е изключително труден за изпълнение, защото тръгва от „Фреш Маркет“, а там има един участък, който трябва да го превърнем в улица, за да може мостът да стъпи на дигата и да направим подходите към квартала и стадиона.
– В началото на 2025-та казахте, че това ще е годината на мостовете.
– Взехме някои решения в Общинския съвет за моста от цех „Диабаз“ – с. Гара Бов. “Главболгарстрой“ разширява „Диабаз“-а, започват процедури по преотреждане на терени, проекти, всичко е за тяхна сметка. Мостът ще излезе от другата страна на главния път Своге-Мездра , ще бъде много красив и ще промени визията на дефилето и реката в тази му част.
Започваме в края на април основен ремонт на „Пенкин мост“ в с. Реброво със средства от Междуведомствената комисия. На моста ще се работи по желязната конструкция, бетоновата настилка и най-важното – ще осигурим пешеходното му преминаване, като ще бъде изградена пасарелка за тази цел. Затова казвам, че ще е година на мостовете – важни и красиви.
– И нещо много важно. Вижда ли се краят на подмяната на водопреносната и канализационната мрежа в града?
– Трябва да довършим втория етап от водния цикъл. Това е третият въпрос, на който ще настоявам да се даде отговор в министерството. Строителят няма възможност да продължи – така е възложено – 20% аванс и после трябва да актуваш, за да преведат средства. А ние трябва да променим визията в района – улиците „Каменярска“, „П. Славейков“, „Воденицата“ и други. Навсякъде трябва да стане като в центъра на града – подмяна на водопровод и канализация , а след това, където е необходимо тротоари и преасфалтиране от три пласта.
– И кога ще се включи в експлоатация новият резервоар?
– Има един много лош участък от магистралния водопровод – зад фабриката на „Монделийз“, където той е почти изгнил, защото е мочурище и има тополи, корените на които, разместват тръбите. След подмяна на тръбите в този участък и приемането на втория етап от водния цикъл, цялата система на града ще заработи заедно.
– Това ще гарантира ли чистотата на водата, защото много свогенци пият от доста време бутилирана минерална и изворна вода?
– Ще има хлораторна станция. Едно е да се хлорира в с. Искрец и то на око, друго е да прави преди града и да дозира в тази хлораторна станция. През последните 2-3 години с кмета на общината непрекъснато залагаме обекти, свързани с водоснабдяването на населените места, докато има общини с 80% загуба вода. Сега кметът възложи преглед на маркучите, които сме закупили по селата, да видим къде са основните трасета, за да се изключи възможността за неблагополучия. Наскоро в почивните дни отстранявахме аварии в с. Томпсън и Желен.
– Какви са отношенията на Общината с ВиК дружеството?
– Имаме 400 строителни полигона в общината. Това означава по 20-30 къщи и вили, които имат нужда от път, вода и чистота. След ковид епидемията много хора се върнаха в нашата община и водата започна да не достига за всички. Заедно с кметовете и кметските наместници решаваме по места тези проблеми и сме единодушни, че трябва всеки жител да има достъп до гарантирана за него вода. Наскоро г-жа Итова – шеф на ВиК София Обл., беше в Общината, за да обсъдим и решим заедно актуалните проблеми. Направихме план какво ще смени дружеството през тази година, така че да подпомогне дейността на Общината в това направление. Ние пък продължаваме да помагаме на хората по селата, да купуваме и да сменяваме водопроводи там, където е нужно.
– Докъде стигна изграждането на компостиращата инсталация?
– Предстои въвеждането й в експлоатация, документите са в ДНСК. Ние трябва да изградим система за разделно събиране на биоразградими отпадъци, а след това да я въведем и по населените места.
– А как ще стимулирате хората да събират разделно отпадъците? Това в крайна сметка ще намали ли високата според общото мнение такса „Битови отпадъци“?
– Сега имаме 8 хил. тона битови отпадъци, които транспортираме в Костинброд. От тях около 2 хил . тона трябва да бъдат зелени и биоразградими, които накрая да се превърнат в компост. Т.е. ще транспортираме до депото вече 6 хил. тона, от които ще отпаднат поне още 30%. Те ще отидат в сепариращата инсталация в Костинброд, което означава да се намалят още 1 800 тона. Това са приблизително 3 000 тона по-малко, с което ще намалим разходите на общината. Това ни дава възможност освен да си изпълним задачите към сдружението, да оптимизираме сметосъбирането и сметоизвозването.
Задачите и проектите за изпълнение, които като община сме поставили пред себе си, безспорно носят своята ангажираност и отговорност. За мен е много важно хората да проявят разбиране към това, че всяка една процедура се нуждае от определено време за реализация. Основната цел е нашият град да стане не само по-модерен, но да бъде и по-добро място за живот на всички нас.
Редакция на: Виктория Захаринова