Текст: Людмила Петрова
На 5 юли 2014 г. в село Искрец се състоя представянето на новия Алманах, книга седма от поредицата „С перо, четка и дух”, посветена на десетгодишния юбилей на Художествено-творчески клуб „Искри”. По този повод и историческата справка, написана от председателя Снежана Костадинова, е посветена на клуба. Той вече, освен настояще и бъдеще, може да се похвали и с достойно и интересно минало. Не случайно в началото е и интервюто на певицата Силви Вартан пред в. „Труд”. Както е известно, тя е една от емблемите на селото и жителите му с основание се гордеят с това.
В сборника са включени 17 автори. Първа в същинската част на книжното тяло е публикацията на свещеник Лъчезар Лазаров. Тя се нарича „А ако трябваше да градим!?“ Впечатляващи са не само историческите данни, които авторът изнася за санаториума и най-вече за строителството на храма, посветен на Св.Иван Рилски, но и публицистичният талант на твореца. С изключително майсторство той прави аналогии между времената от началото на 20 век и настоящето. Привежда примери, които за съжаление не говорят в полза на съвременния човек. Болката на свещеник Лазаров за бездуховността на нашето съвремие е облечена в изящен стил и силно емоционален изказ.
Снежана Костадинова е автор, който с годините е изградил специфичен натюрел. Разказите й „Ухание на дюли“, „А по наше време“ и „ВИП пътникът“ отразяват нашата съвременност. Те са написани с характерния добронамерен хумор на писателката и са своеобразен вик за любов и човечност, призив към читателя да се обърне към малките красиви неща от живота и да ги оцени. Всъщност трите нейни разказа допълват идеята на свещеник Лазаров – да прикани обществото към размисъл.
Боян Балкански не спира да ни изненадва. Любовното му стихотворение, посветено на „жените с естествена красота“ носи интересен еротичен дух и е впечатляващо от гледна точка на словотворчеството – читателят ще обърне внимание на епитетите „кошутенонапета“ и „целебнодюлев“ . Второто му стихотворение „Училищният храм“ е съвършено различно. То е ода за родното училище, носи както носталгията на спомените, така и възхвала на настоящето, на мисията на този храм на духовността. „Любопитни факти от Азия и Африка“ е пътепис, който разказва за впечатленията на автора от тези два континента, докато е бил там на работа. В нея ще намерите сведения за кюрдите, хетите, за арабите от Ирак, за сравняването на езика на кюрдите и българския. Той изрежда доста думи, които има общ корен в двата езика. Описва и обичаи, характерни и за двата народа, които вероятно имат общо минало.
Кирил Дончев се представя в алманаха с три разказа. Първият от тях „Има ли памет водата“ е различен от всичко, което до този момент сме чели от този автор. Това е романтичен алегоричен възглас – както и при Лъчезар Лазаров и при Снежана Костадинова – призив към читателя да се върне към природата, към своята същност. Приказката за водната капка е интересен похват, който едновременно с алегорията служи и като ретардация в общото сюжетно развитие. Известните изследвания на учените за паметта на водата, тук са втъкани в художествени образи и носят собствено послание.
Станка Миланова участва в Алманаха с три стихотворения. Нейният стил на писане е мистичен, тайнствен. Тя свързва своите въжделения с Бога, с носталгията по миналото и с красотата на настоящето. „Боже, надари ме с погледа на птица“, „Божи дар е Земята свещена“ и „Музика желая във безсънни нощи“- така са озаглавени трите творби. Дори самите заглавия говорят красноречиво за чувствата, които са пресъздадени в стиховете.
Любомир Любенов е представен с една статия, която има филологически характер, но е предназначена за по-широк кръг читатели, не само за специалисти. В нея той с публицистична жар се бори за чистота на българския език – „Говори правилно – бъди патриот!“- заявява още в заглавието авторът.
Зорница Цветанова е поетеса на любовта. Нейната младост предпоставя такова определение. „За теб“, „Ранобудно“, „Влюбени тела“ и „Изкуствени цветя“- това са заглавията на нейните стихотворения. Различните аспекти на любовното чувство преливат от едно в друго – от възторга, до разочарованието и отричането. С годините тя усъвършенства майсторството да изгражда стиха, да търси интересни сравнения и метафори.
„Мелнишките пирамиди“ от Атанас Кременлиев е статия, която ни изпраща в едно от най-красивите места в България – Мелник. В научно-популярен стил авторът ни представя този феномен, като не скрива възхищението си от неговата красота и уникалност.
Младата поетеса Велмира Кременлиева с трите стихотворения, които публикува в сборника, демонстрира истински талант. Любовното чувство в „Само аз и ти“, „Съмнение“ и „Защо“ извира от една толкова млада, но завършена личност със свободолюбив дух. Нейните въпроси към партньора са всъщност екзистенциални питания, отправени към нея самата и към света наоколо.
Григор Атанасов разказва една истинска история – „Виденията, пророчествата и заветите на баба Кана“. Това е документален разказ за събития, случили се в края на 19 и началото на 20 век. Дарбата на старата жена от с.Бракьовци и до ден днешен събира хората от близо и далеч покрай останките от някогашната черква „Св.Петка“. Показателно е отношението на съселяните й – първо са се отнасяли с недоверие и дори са й се подигравали, а след това са разбрали, че тази стара жена наистина е била осенена и са се вслушали в нейните думи.
Людмила Петрова има две стихотворения в книга седма на „С перо, четка и дух“- „Защото съм мама“ и „Следпразнично стихотворение“. Те показват женската гледна точка, на майката и домакинята, между задълженията и емоциите.
Петър Вутов ни завежда на „Вълча сватба“. Така е озаглавил разказа си. Всъщност това е историята на група музиканти от Игнатица, които отиват да свирят на сватба в Осеновлаг. Случката е забавна и показва, както бита на хората от миналото, така и тяхната народопсихология.
Ася Палева участва със стихотворенията „Ти дала си живота си“ и „Жестокият човек“. Първото е посветено на св. Злата Мъгленска и възхвалява нейния подвиг, като същевременно е молитва за духовна сила. Второто е вик за доброта в света, в който жестокостта е ежедневие, а не изключение.
Следващият автор е Григор Марков. Две любовни стихотворения – „Неполучено писмо“ и „В зори на път“ поставят начало на неговата публикация. Следва цикъл от „Хумористично-сатирични стихове“. В тях, както и в епиграмите, творецът е бичувал недъзите на съвременното общество.- и в социалната, и в семейната сфера. Следват седем много кратки истории в проза под общото заглавие „Весели и тъжни случки с нашенци“. Всъщност думата „тъжни“ е използвана иронично. Това са забавни случки от живота на местните хора, в които откриваме хитростта на дребно и създаването на вицове от различни ситуации.
Цикълът от поети и писатели в седмия алманах „С перо, четка и дух“ завършва с поезията на Вихрен Бънков. Изключително забавна гледна точка прочитаме в стихотворението „Побългаряването на Европа“. Легендата, че шопите променят света, а не обратното, тук е илюстрирана с примери за начина, по който в различните европейски държави са възприели българския манталитет. Следващата творба „Есен“ е стихотворение за деца. 15 епиграми представят отношението на сатирика към съвременността, към политиката и днешния морал – или по-точно неговата липса.
С кратки биографии и цветни илюстрации са представени художниците от ХТК „Искри“. Ще се насладите на майсторството на Блага Троева, Станка Миланова и Димитър Свиленов.
В последната част от сборника седем автора показват отношението си към клуб „Искри“ и към Искрец. Най-напред е публикувано възхищението на Матей Шопкин от предишния алманах, както и две негови стихотворения. Следват ласкавите думи на Татяна Яруллина, която е участвала в предишни сборници като автор и е от т.нар. Волжски българи. Председателите на литературните клубове в Елин Пелин – Кирил Назъров и Ботевград – Пейо Пеев също изказват почитанията си към селото и към творчеството на колегите. Милена Антова от позицията си на учител и бивш директор на училището с гордост прелиства страниците на всички алманаси, защото те са свързани с историята и с образованието в селото. Следва отзив на Антоанета Запрянова. Тя представя една интересна гледна точка – че всъщност клубната форма на участие на автори стимулира творчеството. Накрая на алманаха е публикувана статията на Мария Китанова. Нейните топли думи за всички автори от клуба са естествен завършек на този юбилеен за клуб „Искри“ сборник.
Самото структуриране на алманаха – с различните акценти в него, както и с начина, по който са подредени авторите – в този случай от кореняците искречани- към гостите – носи послание към читателите. А посланието е обичайте Искрец, защото той е извор на вдъхновение и за жителите му, и за неговите гости. Обичайте и клуб „Искри“, защото той е още един повод за искречани да се гордеят с таланта на творците, обединени от общата им страст – писането, от патриотизма и от желанието да се постигне един по-добър и изпълнен с духовност свят!