Тържество, по случай 95-тата годишнина от рождението на Александър Вутимски и изложба на млада художничка

На 28 август 2014 г. пред паметника на поета Александър Вутимски се състоя кратка тържествена церемония по случай 95-тата годишнина от рождението му. Веска Иванова, библиотекар към читалище „Градище 1907”-Своге, представи с прочувствени слова творчеството на родения на 30 август 1919 г. Вутимски, като го нарече най-талантливия поет от своето поколение, творецът, чиято поезия вълнува и нас, живеещите днес, поезия, надскочила границите на територии и време, и отредила на своя автор място в европейската поезия.

След това г-жа Иванова представи официалните гости на тържеството – вр.и.д. кмет на община Своге инж. Георги Петков и секретаря на Общината – Мая Ташунова. В словото си инж. Петков каза: „Уважаеми съграждани, Александър Вутимски е неоспоримият духовен символ на нашия град. Отбелязването на 95-тата годишнина от неговото рождение е повод да забавим забързаното темпо, което ни диктуват нашите не особено поетични времена. Да потърсим сила за дните си в силата и таланта на момчето-поет. Удивително е как този съвсем млад човек, в условията на безподобна оскъдица, се оформя като една изключителна личност. До последния си час отстоява възгледите си за изкуството и поезията. Затова Александър Вутимски е нашата чест и достойнство, уважението на другите към нас и нашето себеуважение. Да сме съграждани на поет от ранга на Вутимски е привилегия, но и задължение. Момчето на 25 години, което влезе в лоното на българската литература – се нуждае от нашата обич, уважение и памет”.

Веска Иванова допълни: „Всеки от нас има свое усещане и разбиране за поезията на Вутимски. За „своя” Вутимски ще ни разкаже г-жа Людмила Петрова: „Своя Вутимски преоткриваме по различни начини, по различни пътища. Или чрез неговите собствени стихове, или чрез спомените за него. Четох скоро в „Литературен вестник, 3 брой от 2014 г.  една много интересна статия на Божидар Кунчев. Ще ви прочета откъс от нея: (Божидар Кунчев)„…записал съм спомените на много негови приятели. Всички те твърдяха, че Вутимски е личност, „уникално явление”. По тази причина той не приема идейните разбирания на приятелския си кръг и започва да сътрудничи на „буржоазното” списание „Златорог”. С носталгия по света на древните гърци, влюбен в поезията на френските поети, особено на Рембо, с огромен пиетет към музиката на Гершуин и към класическата музика… Театър и живопис, стиховете на Франсоа Вийон, романите на Достоевски, написаното от Шпенглер и Ницше, преклонението му пред Далчев… Танцува, научава се да свири на пиано, интересува се от археологията. Това е Александър Вутимски. Прав беше Радой Ралин, когато ми рече, имайки предвид многостранните му интереси и надареност, че той би могъл да стане българският Жан Кокто. Не стана,  но постигна себе си като човек и запомнящ се поет, като явление, накарало приятеля му Александър Геров да каже в едно стихотворение: „Той може всички рани да лекува – с танц и поглед, с музика и стих”.

След словото на Людмила Петрова, малките възпитаници на ОДЗ „Ал.Вутимски”-Своге Йоан, Евгения и Моника рецитираха стиховете на Вутимски „Светла нощ” и „Към облачето”.

После всички присъстващи поднесоха венци и цветя пред паметника на поета.

Изложба

След тържеството всички бяха поканени на откриването на изложбата на Александра Илиева. Г-жа Людмила Петрова – председател на Художествено-творчески клуб „Полет”, представи младата художничка: „Уважаеми съграждани, членове на ХТК „Полет”, любители на поезията и изкуството, днес представяме една млада художничка, която прави своя дебют.  Ще ви прочета малко от нейната биография: Александра Иванова Илиева е родена на 8 юли 1980 г. в град София, но сега живее в село Гара Бов. Учила е в 153 ПГ,,Неофит Рилски”, специалност хотелиерство. Казва, че винаги е обичала да рисува, но никога на е посещавала уроци по рисуване. Започва да рисува  отново преди 3-4 години, когато записва  голямата си дъщеря в школата по изобразително изкуство към читалище ,,Градище”. Това я стимулира  да хване отново четката. Първо рисува с акварел, после решава да опита и с маслени бои. Харесват й пейзажите,опитвала се е да рисува  и графика, но живописта й се отдава повече. Това е нейният дебют, първата й изложба в читалище „Градище”.