/16.10.1920/
Роден е в Дружево, в семейство на заможни, но неграмотни родители. Началното и прогимназиалното си образование завършва в родното село, средното- вечерно – в столицата. Записва и висше образование, но го прекъсва, защото осъзнава,че със съпругата си ще имат голяма разлика в статуса. Работил в Държавен и народен контрол в София.
Участник е в Отечествената война и е преживял две смъртни премеждия. Запомнен е с многото си инициативи в пролза на обществото, една от които е преименуването на село Дупни връх в Дружево. Сред интересните му идеи са учебниците за 8 клас да са безплатни, а съдиите да носят тоги. Издал е две книжки с афоризми и ги е дарил на местните читалища. Подарил е собствен имот на Българската есперантска кооперация. След пенсионирането си през 1980 година започва да пише поредица от книги- в три тома- не само собствени мемоари, но и за историята на родното си село. Но най- упорития му труд е свързан с борбата да бъде построена магистрала през Дружевската седловина без тунели и серпентини.
Ето какво казва журналистът Митко Божков за патилата на Владин Вълков.”Покъртителна е откромената му автобиография ,наречена “Това се случи пред очите ми”. В нея той се определя като главна битка на живота си разконспирирането на Дупнишкия проход, продължително време засекретен по военни съображения , а по-късно маркиран като”Дружевска котловина”. Един специалист от централно ведомство му казва по този повод:”Вие,г-н Вълков, сте абсолютно прав , за това упорито защитатвате Вашата седловина да бъде снета от военен отчет и извадена от наложената й дискриминация. Освен това природата видимо е била много щедра към селото. В тази разлята клисура може спокойно да се изградят ,както магистрален път, така и двойна жп-линия.” В 75- годишната битка с институциите Владин Вълков защитава идеата за свързване на България със Западна Европа.