/ 02.08.1909 – 03.10.1989/
Роден в с. Бов Основното си образование завършва в с. Бов и записва да учи в прогимназията в Лакатник, която завършва с отличие. След това е приет в духовната семинария, но поради финасови причини напуска семинарията след завършване на четвъртия курс и се записва в Графическото училище. Завършва Графическото училище – отдел фото механика с отличие по теория и практика. Записва се в университета по специалност “Естествена история” . През цялото време на следването си работи в кариерите заедно с баща си ,за да подпомага издръжката за образованието си.
Непосредствено след завършване на Графическото училище започва работа в Държавната печатница. От септември 1939 година става кмет на с.Бов до 28.02. 1944, като през 1944 г. е председател на читалище „Светлина”, в с. Бов. Впоследствие работи като инспектор в Дирикция „Храноизнос”, прави ревизии на мелници, приемателни пунктове и контролира постъпването на житото и царевицата в складовете. От 19 октомври 1945 година е назначен за учител по химия и зоология в гр. Своге. На следващата година става началник на проучвателната бригада в проектантска организация “Енергопроект”. Ангажиран е с проучването на язовирите “Георги Димитров” , “Жребчево”, а по – късно и поречието на река Арда с язовирите: “Ивайловград”, “Студен кладенец”, “Кърджали”, “Ардино”, “Средногорци”, “Стремци”, “Конуш”, “Караманци” и деривация от язовир “Студен кладенец” до Пловдив; по поречието на река Вит с язовирите: “Боаза”, “Тетевен”, “Български извор”, “Садовец”, “Микре” и карстовите особености в поречието на Горен и Среден Вит и Глава Панега. Проучва и около 60 малки язовири, а накрая се ангажира с проучването на река Сютлийка с язовирите: “Момчилград” и “Златоград”. От 1 април 1960 г. го назначават на длъжност контролен специалист и в края на 1969 година се пенсионира. Впоследствие му възлагат проучването на газопровода от вр. Мургаш до Волуяк, а със започването на проучването на ПАВЕЦ “Пробойница” го назначават за геолог на обекта, където работил до завършването му. При започването на проучванията на тунела на магистрала Тракия. от “Минстрой” го назначават да документира проучвателната галерия, където работил още 6 месеца, там се влошава здравословното му състояние и напуска, с това завършва трудовота си дейност като геолог.
Като кмет на Бов извършва следното:продължава старото трасе на пътя от Кукла до Точището и разширирява завоите в този участък, започва ново трасе от площада на село Бов до махала Габровница, освен този път последователно се работи и на следните обекти:
1. Разширението на ж п Гара Бов
2. Водоснабдяване на гарата и селището около нея.
3. Изграждане на рампа за товарене на вагоните.
4. Постройка за училище в село Заселе.
5. Постройка за път да село Заноге.
6. Постройка на път до село Заселе.
7. Каптиране на извора при Църньова вода за вадаснабдяване на махалата при Кирил Митев и Криви Лаг.
Най – спешни от тези обекти били: разширението на жп гара Бов и водоснабдяването й. Трябвало да се построят още два коловоза и да се каптира извора при Скакля за снабдяване на локомотивите с вода и къщите около гарата.
Построява трета и четвърта жп линии и кранове за снабдяване на локомотивите с вода. Започват да спират всички влакове и стоят най – малко 8 минути, а други с часове. На Бов се чисти и сгурта, което увеличава престоя. Гарата се оживява . На пътниците от влаковете се продават сладкиши и кебапчета. За целта се отварят две сладкарници и три кебапчийници. Освен това има и шест кръчми. Събота и неделя идват екскурзианти и улицата около гарата е заета от маси, а цялата околност се огласява от песни.
След като завършва разширението на гарата и изграждането на водопровода, започва изграждането на товарната рампата. Общината и тук доставя камък и извършва насипа.. Междувременно завършва строежа на училището в село Заселе и пътя между Заселе и Заноге. Обиколката на строежите Иван Ковачев прави с кон.
След това започва каптирането на извора Църньова вода и полагането на водопроводните тръби. Полагането на водопроводните тръби през свлачището става много трудно, но до края на 1943 година завършва тръбопровода от другата страна на високата скала – над заслона. Тръбопроводът трябвало да се завърши през следващата година, но той напуска кметската работа на 28.02. Работата не се продължила от неговия наследник, а след 9 септември 1944 година със съгласието на кмета на Заселе изваждат всички тръби и ги употребяват за свои нужди. Остава само каптажа. По – късно полагат пак тръби, но в посока Церово.
Прави обстойни проучвания на бовския край, събира краеведски материали и тематично ги систематизира: „Начин на живот, нрави и обичаи на жителите в с. Бов в миналото”, „Из моето минало” и „Осем хиляди години от основаването на с. Бов”. Впоследствие синовете му Емил и Методи предоставят събраното от него и го предоставят безвъзмездно за издаване от читалището, така материалите излизат като части от сборника „Бов-шепот от миналото”, те могат да се открият като отделни електронни книги и в интернет.
Електронна книга „Бов -шепот от миналото“