/10.01.1892- 27.02.1967/
Той е от Ганчовския род от с.Желен, община Своге. Наследва от баща си значителен имот, получава добро за времето си образование и се формира като личност с прогресивни възгледи.
Създава семейство с Анастасия Бонева от с.Желен. Раждат им се три деца- Евдокия, Надежда и Анастасия. Младата му съпруга обаче се разболява и умира. Младен Тодоров сключва втори брак с Гъргоринка от с.Свидня. Живеят в кв.Дренов, т.нар. Джуньов рът.
Участник е в две войни и е кавалер на орден за храброст. Когато се връща от фронта приема в семейството си Славе “Алата” от с.Свидня, който няма собствен дом и семейство и става пръв помощник на Младен.
Младен Тодоров членува в Земеделската партия. На изборите през 1925г. е избран за кмет на Своге от квотата на земеделците и изкарва два цели мандата. В качеството си на кмет контактува с много влиятелни личности- министри, депутати, посланици. По време на мандата му са построени училища, чешми и пътища в селата в свогенската община.
По време на управлението му е прекаран първият водопровод в с.Своге.Старата чешма в центъра на Желен е построена през 1939 г. Чешмата в местността “Тополата”, близо до махала Страньето и Джуньов рът, е построена също по това време.
Активно участва и в разширението на училището в с.Своге, като дава и собствени средства.
В рамките на мандата му е построен старият мост над река Искър, свързващ Дренов и с.Своге. Тогава Дренов е квартал на с.Редина. През 1956 г. кв.Дренов е приобщен към с.Своге, за да стане то град,тъй като няма необходимия брой жители. Строежът на моста е поверен на Строителни войски и се ръководи от инж.Михаил Тодоров, племенник на Младен Тодоров.
Младият инженер търси съдействие от кмета за превоза на матерлиали за строежа на моста, което можела да стане с волски и конски каруци. Младен мобилизира всички стопани на такива впрягове и всекидневно и строго следи за изпълнението на задачите. Благодарение на перфектната организация мостът е построен в срок. За това кметът получава благодарствено писмо от Щаба на Строителни войски.
Той се занимава и с благотворителност. Братята Георги и Тодор Тошеви/синове на негов братовчед/ са живели в дома му и той поема издръжката по образованието им. Младен Тодоров се грижи за образованието и на други млади хора.
Кметът не само върши общополезна дейност, но помага на свой роднина да укрива в дома си преследвани от властта за антифашистка дейност хора.
След 9.септември 1944 г. Младен Тодоров е арестуван като “враг на народа” и “фашистки кмет”. Отведен е в София в Дирекция на полицията. От този ден нататък близките му нямат вести от него. След около година дъщеря му Анастасия получава известие,че баща й е тежко болен и е в болницата в Дупница. Тя и съпругът й го прибират в дома му в Джуньов рът. Дълго време близките му лекуват гнойните кървящи рани. Но как са били получени той не е разкрил. След смъртта му и след промените от 1989 г. неговите дъщери разбират, че техния баща е бил в лагера в с.Белица. Един документален филм пък разказва за историята на неговите тежки рани. Ето какво се разкрива във филма- бивш лагерник говори,че е бил заедно с един висок, строен, горд българин от с.Желен, Свогенска община- Младен Тодоров Ганчев, който е имал смелостта да не се подчинява и да се противопоставя на заповедите и извращенията,които се вършели там. И при един от опитите да го впрегнат заедно с друг лагерник в ярема, той не се подчинява, започва жестой бой с дебел каиш, докато падне на земята облян в кръв. Спешно е закаран в болница в Дупница.
След много години близките разбират,че животът в лагера е бил ужасен. Всеки ден при влизане и излизане на лагерниците от помещенията, те са били бити с камшик. Те са се опитвали да избегнат ударите, а Младен Тодоров заставал в рамката на вратата и извиквал “Удряй”, след което понасял тежък побой.
След промените Младен Тодоров Ганчев посмъртно е реабилитиран, а дъщерите му получават обезщетение като наследници на репресиран от комунистите.
По спомени на внуците му- Младен и Димитър Тошеви,
Никола, Мая и Младен Лижеви,
Никола и Григоринка Колеви.