Манастир „Седемте престола“

Манастир „Седемте престола” – една старопланинска легенда

         В подножието на гористи старопланински върхове, далеч от главните пътища, на тераса над един от завоите на река Габровница, е скътан манастирът „Рождество Богородично“‘, наричан още „Седемте престола“. Манастирът се намира до с. Осеновлаг – навътре и  нависоко в Стара планина (Ржана). Основан е през XI в. от брата на Петър Делян, княз Георги, приел монашеството като Гаврил и след смъртта си погребан край входа на манастирската църква. Самата църква е уникална не само за нашите географски ширини, но и в Европа. Строена е през 1815 г. и е възобновена през 1868 г. От двете страни на главния олтар има по три малки помещения с отделни входове  – олтари(престоли) с  иконостаси. От тези седем престола се явява и името на манастира.

Предполага се, че манастирът води началото си от езическо капище, което се е намирало в крепостта Калето, останки от която и до днес съществуват над самия манастир. То било превърнато в малка църквица и това е била първата сграда на манастира. Според  друго предание пък, той бил основан от седем боляри (или седем братя) още през ІХ век, които направили църквата да е със седем олтара (престола) – по един за всекиго. Оттам дошло и името на манастира – „Седемте престола”. Това е непознато в архитектурната история функционално и планово решение, позволяващо да се извършват едновременно няколко самостоятелни църковни служби.

Периодът на съществуването на манастира от падането на България под турско робство до 1737 г. е свързан неразделно с борбата против поробителя и с богослужението на славянски език. Поради тази причина, по заповед на султан Махмуд Безбожни, манастирът бил разрушен и ограбен през 1737. По време на Руско-турската война (1768-1774), през 1769 г. султан Абдул Меджид издава ферман, с който разрешава на православните славяни да изповядват вярата си на своя език и да строят храмове и манастири. Тогава е възобновен и седемпрестолният манастир, върху старите основи и в същия вид, от братята поп Марко и Тодор от Тетевен и майстор Стою от Троян. По-късно отново е разрушен и въздигнат през 1815 г, когато е построена и днешната манастирска църква.
Централният олтар е посветен на иконата Рождество Пресвятая Богородица – Осеновска. Смята се, че тя е донесена от Атонската Света гора при основаването на манастира и е най-старата – от XI век. В един от олтарите има икона на св. Тома Неверний и изображение на св. Георгий, различно от общоизвестното. Всеки един от останалите олтари (престоли) е свързан с имената на светиите, на които е посветен. Вторият е на името на светите мъченици за вяра и родина – седемте братя Макавееви; третият – на св. Първомъченик и архидякон Стефан; четвъртият – на св. Седмочисленици; петият – на св. Безсребърници Козма и Дамян; шестият – на св. Архангел Гавриил, патрон на основателя на манастира (княз Георги-Гаврил) и пръв игумен на същия; последният, седми, е посветен на Св. Благовещение Пресвятая Богородица, за възпоменание на малката църквица от крепостта Калето. Църковната живопис е на повече от сто години и е направена от представители на Самоковската школа, а в библиотеката се съхраняват много стари богослужебни книги на църковнославянски език. Между тях е и „12-те минея“, подарена от руската императрица Екатерина ІІ Велика.

Създаден като религиозен център в Средна Стара планина, манастирът бързо се превръща в такъв и за селищата около него. През 1849 г. игуменът, йеромонах Христофор, открива килийно училище, в което се учат децата от околните селища. „Седемте престола” не само е един от най-старите от четиринайсетте софийски манастира, съществували по време на турското робство, но и един от малкото добре поддържани и днес, подредени и украсени с хубава църковна живопис манастири. И сега дворът е идеално поддържан, с много зелена площ, много цветя и няколко гигантски секвои.

Според легенди, в манастира е била хазната на цар Иван Асен ІІ, а през римския път, който минава над манастира, според преданията е минала и неговата армия за битката при Клокотница през 1230 г. с Теодор Комнин.

В манастира е отсядал и Васил Левски, през 1869 г. по времето на 2-рата българска легия, като в него  той е основал част от комитетите си, тъй като близо до манастира има 7 села. В манастира са отсядали също и Ботеви четници. През 1892 г. манастирът е посетен и от Иван Вазов, който пише в него баладата „Клепалото бие“. Тя е посветена на металното клепало, което се намира под манастирската камбанария, и което е изработено от портата на крепостта Калето през 1799 г. по настояване на Софроний Врачански, който се е крил по това време в манастира от гонения.

От 1944 г. до 1958 г. манастирът става дом,  приживе и за вечни времена, и на писателя Змей Горянин. Сред буйната зеленина на манастирските покои се гуши малко паметниче с надпис:

“Змей Горянин 1905–1958

Душата ми копней за тишина
сърцето ми тупти безспир за мир
зове ме горда Стара планина
и сгушения в нея манастир – 1953

Манастир „Седемте престола” е паметник на културата от национално значение. Той е един от 100-те Национални туристически обекта, под № 78. В манастира се поставя печат върху този номер в книжките и се предоставят съответните марки. Манастирът притежава леглова база за туристи от около 60 места.  Допълнителна информация за резервации за нощувки или изпълнение на църковни обреди може да се получи от протойерей отец Венци, игумен на манастира, на телефон 0888 316 512.

Share/Bookmark