Манастир „Седемте престола“

Манастир „Седемте престола” – една старопланинска легенда

         В подножието на гористи старопланински върхове, далеч от главните пътища, на тераса над един от завоите на река Габровница, е скътан манастирът „Рождество Богородично“‘, наричан още „Седемте престола“. Манастирът се намира до с. Осеновлаг – навътре и  нависоко в Стара планина (Ржана). Основан е през XI в. от брата на Петър Делян, княз Георги, приел монашеството като Гаврил и след смъртта си погребан край входа на манастирската църква. Самата църква е уникална не само за нашите географски ширини, но и в Европа. Строена е през 1815 г. и е възобновена през 1868 г. От двете страни на главния олтар има по три малки помещения с отделни входове  – олтари(престоли) с  иконостаси. От тези седем престола се явява и името на манастира.

Предполага се, че манастирът води началото си от езическо капище, което се е намирало в крепостта Калето, останки от която и до днес съществуват над самия манастир. То било превърнато в малка църквица и това е била първата сграда на манастира. Според  друго предание пък, той бил основан от седем боляри (или седем братя) още през ІХ век, които направили църквата да е със седем олтара (престола) – по един за всекиго. Оттам дошло и името на манастира – „Седемте престола”. Това е непознато в архитектурната история функционално и планово решение, позволяващо да се извършват едновременно няколко самостоятелни църковни служби.

Периодът на съществуването на манастира от падането на България под турско робство до 1737 г. е свързан неразделно с борбата против поробителя и с богослужението на славянски език. Поради тази причина, по заповед на султан Махмуд Безбожни, манастирът бил разрушен и ограбен през 1737. По време на Руско-турската война (1768-1774), през 1769 г. султан Абдул Меджид издава ферман, с който разрешава на православните славяни да изповядват вярата си на своя език и да строят храмове и манастири. Тогава е възобновен и седемпрестолният манастир, върху старите основи и в същия вид, от братята поп Марко и Тодор от Тетевен и майстор Стою от Троян. По-късно отново е разрушен и въздигнат през 1815 г, когато е построена и днешната манастирска църква.
Централният олтар е посветен на иконата Рождество Пресвятая Богородица – Осеновска. Смята се, че тя е донесена от Атонската Света гора при основаването на манастира и е най-старата – от XI век. В един от олтарите има икона на св. Тома Неверний и изображение на св. Георгий, различно от общоизвестното. Всеки един от останалите олтари (престоли) е свързан с имената на светиите, на които е посветен. Вторият е на името на светите мъченици за вяра и родина – седемте братя Макавееви; третият – на св. Първомъченик и архидякон Стефан; четвъртият – на св. Седмочисленици; петият – на св. Безсребърници Козма и Дамян; шестият – на св. Архангел Гавриил, патрон на основателя на манастира (княз Георги-Гаврил) и пръв игумен на същия; последният, седми, е посветен на Св. Благовещение Пресвятая Богородица, за възпоменание на малката църквица от крепостта Калето. Църковната живопис е на повече от сто години и е направена от представители на Самоковската школа, а в библиотеката се съхраняват много стари богослужебни книги на църковнославянски език. Между тях е и „12-те минея“, подарена от руската императрица Екатерина ІІ Велика.

Създаден като религиозен център в Средна Стара планина, манастирът бързо се превръща в такъв и за селищата около него. През 1849 г. игуменът, йеромонах Христофор, открива килийно училище, в което се учат децата от околните селища. „Седемте престола” не само е един от най-старите от четиринайсетте софийски манастира, съществували по време на турското робство, но и един от малкото добре поддържани и днес, подредени и украсени с хубава църковна живопис манастири. И сега дворът е идеално поддържан, с много зелена площ, много цветя и няколко гигантски секвои.

Според легенди, в манастира е била хазната на цар Иван Асен ІІ, а през римския път, който минава над манастира, според преданията е минала и неговата армия за битката при Клокотница през 1230 г. с Теодор Комнин.

В манастира е отсядал и Васил Левски, през 1869 г. по времето на 2-рата българска легия, като в него  той е основал част от комитетите си, тъй като близо до манастира има 7 села. В манастира са отсядали също и Ботеви четници. През 1892 г. манастирът е посетен и от Иван Вазов, който пише в него баладата „Клепалото бие“. Тя е посветена на металното клепало, което се намира под манастирската камбанария, и което е изработено от портата на крепостта Калето през 1799 г. по настояване на Софроний Врачански, който се е крил по това време в манастира от гонения.

От 1944 г. до 1958 г. манастирът става дом,  приживе и за вечни времена, и на писателя Змей Горянин. Сред буйната зеленина на манастирските покои се гуши малко паметниче с надпис:

“Змей Горянин 1905–1958

Душата ми копней за тишина
сърцето ми тупти безспир за мир
зове ме горда Стара планина
и сгушения в нея манастир – 1953

Манастир „Седемте престола” е паметник на културата от национално значение. Той е един от 100-те Национални туристически обекта, под № 78. В манастира се поставя печат върху този номер в книжките и се предоставят съответните марки. Манастирът притежава леглова база за туристи от около 60 места.

Share/Bookmark