/07.10.1891-20.06.1977/
Роден е в с.Заревец, община Мездра. Работи в Кариери- “Мездра” до 1917 г. Премества се в Своге и работи като помпиер на ЖП. Участва в железничарската стачка през 1919 г. Задачата му е била да съботира снабдяването с вода на локомотивите. За тази дейност е арестуван след потушаване на стачката и е затворен в “легионерските казарми” в София, където е малтретиран. Семейството му- жена и дете на две години претърпели издевателствата на “победителите”, от които детето умира.
През 1920 година 4 човека в Своге учредяват Комунистическата партия – между които Ненчо Калафунски и Кирил Дурсанлийски. Започнали “пропаганда” и “набиране на нови членове”, както и просветна дейност сред съмишлениците. През 1953 г. напуска партията, недоволен от изкривяването на партийните идеали от ръководителите. Работи като ковач, с което изкарва прехраната си. 1956 г. е фатална за него. Получава 4 пъти инфоркт и спира да работи.Няма доходи, няма пенсия. Отказват му пенсия като “активен борец”. Две години преди да почине му дават 20 лв. месечно.
В спомени за него снаха му пише:”Той беше голям мъж- с широки ръце и богата душа. Обичаше хората и им помагаше ,за което бе един от най-уважаваните хора в Своге.”