/11.01.1905-25.08.1958/
Той е роден на 11.01.1905г. в гр.Русе .Завършва гимназия в родния си град през 1924 г.и работи като чиновник до 1930г., когато се премества в София. В столицата писателят работи като счетоводител. От 1942г. се посвещава изцяло на литературна дейност.
Змей Горянин е автор на десетки разкази, романи, пиеси, пътеписи, очерци и произведения за деца, между които: “Непобедимите”/1935/- сборник разкази награден от Министерството на просветата, “Бачо Киро”- роман награден от БАН, трилогията “Дунава тече”,”Силата на робите”,”Утолена жажда”/1938-1940/,наградена от Задругата на писателите историци, “Звезда керванджийска”/1941/ роман. Негови творби са печатани в списанията “Хиперион” и “Българска мисъл” и вестниците “Литературен глас”,“Зора”,”Земеделско знаме”и др. Член е на СБП, Задругата на писателите историци и Дружеството на военните писатели . Списва детски списания. Превежда от сръбски и словашки.Тази дейност го среща с творчеството на сръбския писател Йован Йованович Змей и той толкова много го харесва, че взема част от неговия псевдоним и става Змей Горянин.Свързва го близко приятелство с Р.Алексиев, М.Арнаудов, Елин Пелин, В.Стоилов и др. видни представители на интелигенцията. Писателят е голям поклонник на красотата на българската природа и през лятото почива в манастира “Седемте престола” в с. Осеновлак. През 1945г. Змей Горянин е осъден от т. нар. народен съд и му е забранено да публикува, и в манастира намира спокойствие и убежище до смъртта си на 25.08.1958г.
В Осеновлашкия манастир Змей Горянин живее в хармония, отдаден на вярата си в Бога, потопен в красотата на природата и общуващ с месните хора. Той възпява по неповторим начин природата в околностите на манастира. Освен с думи, писателят пресъздава и в пейзажи, защото бил и даровит художник. Селяните от околностите на манастира много го обичали заради умението му да общува с хората. Бил нещо като самоук доктор и им давал здравни съвети, а те му казвали “Доктора”. Седял на пейката пред манастирската черква и с часове разговарял с хората. Най- хубавите си стихове пише вечер пред манастирските порти.
Змей Горянин е творец, отделил значително място в живота и творчеството си на Осеновлак и манастира.