/1934/
Родена е в град Елена , обл.Великотърновска. Ранните детски години в родния й край са безгрижни под крилото на добри родители. Своге е родното място на нейния баща.
1949 година е знаменателна за поетесата. Тя е ученичка в гимназията в село Своге и участва в “курс за млади творци”, който се провежда в сградата на нейното училище.Тук се среща с класика на българската литература Елин Пелин , с Георги Караславов , академик Балабанов и други,както и с бъдещите имена в литературата /тогава все още начинаещи / Иван Радоев , Станка Пенчева ,Найден Вълчев и още плеяда млади творци ,някои четени и търсени и до днес.
Петрунка Георгиева завършва руска филология в Софийския университет “Климент Охридски”през 1956 г. За дълги години -до пенсионни – е учителка: 7 години в “Техникум по електротехника “в град Радомир , а от 1969 живее със семейството си в град Своге и работи като преподавател в гимназия “Дичо Петров”.
През 1970 година споделя своя педагогически опит на 7 –те Национални педагогически четения,състояли се в град Варна , за което е наградена от Министерството на Народната просвета..
В 1981 година, по случай честванията на “1300 години България” , зам. кмета по култура в общината Иван Ананиев възлага на учителката П.Георгиева много спешно да състави текст на “Послание за поколението след 100 години”.Прочетено е на митинг и казват ,че е поставено в капсула и е зазидано под паметната плоча “681 – 1981 “ в градината на площада.
П.Георгиева се радва на двама сина,снахи и четири внучки ,чиято обич и успехи я даряват със спокойствие и щастие в старините.
От дълги години учителката по литература пише стихове и разкази.Издала е две книжки с поезия :”Целуната от Бога” и “Прекосени пространства” с разкази и кратки есета.
Петрунка Георгиева Николова е член на “Съюза на независимите писатели”.
Сега, в 21 век ,Петрунка споделя ,че често си задава въпроса : “Кое е моето време ?”, а отговорът, може би се крие в едно от нейните стихотворения :
“Това време ще е моето ,
в което ще оставя следа !”