Всяка година, седмица след настъпването на първа пролет, отбелязваме Седмицата на гората. За този празник се сещаме, не само когато се съберем да отчетем извършеното за българската гора и да запеем химна „Хубава си моя горо”, а и да се уверим, че любовта ни към красотата, към гората и природата е непреходна…. Първият организиран Празник на залесяването е на 12 април 1925 г. Честването започва тържествено с молебен пред храма “Св. Александър Невски” и завършва със засаждане на дръвчетата в покрайнините на София. През 1934 г. стажант-лесовъдът Георги Минков предлага Празникът на залесяването да се превърне в Седмицата на гората, като една от идеите е, освен залесителната дейност с доброволен труд на населението, „лесовъдите от всички райони на страната да се нагърбят с разяснителна дейност за значението на горите и залесяването”. И така първата седмица на гората е проведена от 15 до 22 април 1934 г.

Традициите са останали трайни с годините и под мотото „Гората и ние” бе проведена и Седмицата на гората в община Своге, през последния ден, от която, бе положен доброволен труд от служителите от администрацията на Община Своге и ТП ДГС-Своге, съвместно със „Свогелес” ЕООД. В началото на деня, под вещото ръководство на директора на ДГС-Своге инж. Сашо Георгиев и личния труд на кмета на общината инж. Жоро Цветков, бяха засадени няколко липови фиданки около сградата на Общината и в градинката пред читалище „Градище-1907”, а след това, с помощта на всички служители – са засадени и стотина млади акации в местността Долно село до с. Свидня. Седмицата на гората свърши, но ентусиазмът на жителите на община Своге – не. Обновяването на гората е от жизнено важно значение и традицията ще продължи с годините.