Британският посланик Джонатан Алън уважи с 
присъствието си отбелязването на 70-годишнината от смъртта на Франк Томпсън. Той поднесе венец пред паметника на майора в село Томпсън. „Почитането на загиналите ни напомня, че войната трябва винаги да е последната ни възможност. Можем да се гордеем с историята си, без да бъдем затворници на своето минало” – каза пред събралите се хора Джонатан Алън.
Официални гости на събитието бяха – областният управител на Софийска област – г-н Емил Иванов, заместник-кметовете на община Своге – инж. Георги 
Петков, инж. Юлиян Асенов и г-жа Ренета Кръстанова, секретарят на общината – г-жа Мая Ташунова, както и председателят на Обшински съвет-Своге – г-н Александър Манолов. Всички те поднесоха венци и цветя пред паметника на майор Томпсън.
Гостите бяха поздравени с изпълненията на децата от мажоретния състав при НЧ „Градище 1907”-гр.Своге, с ръководител Невяна Кирилова, децата от ансамбъла за народни танци „Балканче” към същото читалище, с ръководител Иван Иванов и женска певческа фолклорна група от НЧ „Н.Вапцаров 1956”- с.Томпсън, с ръководител Никола Йонов.
След честването г-н Алън посети ПГ „Велизар Пеев” в Своге, където беше посрещнат от учениците, които го разведоха из цялото училище. Посланикът на Великобритания беше видимо доволен от добрата база на гимназията, но остана най-впечатлен от кабинета по чуждоезиково обучение.
* * *
Франк Томпсън е роден на 17 август 1920 г. в семейството на известен преподавател по литература в Оксфорд. По-късно и Франк учи в престижния университет. Младият Томпсън владее девет езика. В университета изучава славянски езици, включително и български. След време постъпва като доброволец в Британската армия.
Мисията на Франк Томпсън съвпада с настъпилите радикални промени по бойните полета на Втората световна война. След битката при Курск става очевиден крахът на Хитлеровия Вермахт. Вече няма съществени прегради пред победния ход на Червената армия. През 1943 г. фашистка Италия капитулира пред офанзивата на съюзниците. Капитулира и италианският корпус на Балканите. Значителна част от италианското оръжие попада в ръцете на югославските и албанските партизани. Антинацистката съпротива получава ново развитие.
През декември 1943 г. в Техеран Чърчил, Рузвелт и Сталин се договарят българската съпротива да се подпомага от англичаните. Междувременно британска мисия под командването на майор Дейвис е спусната в Албания. След сериозни премеждия в продължение на три месеца тя успява да се добере до Църна трава, където на 4 януари 1944 г. се среща с представители на Главния щаб на българските партизани. Това са Владо Тричков и Делчо Симов. Преговорите са продължителни и детайлни. След няколко неуспешни опита, през нощта на 25 януари 1944 г., английски самолети успяват да хвърлят оръжие и продоволствия в района на Добро поле. Същата нощ се спуска и втора английска мисия, начело с капитан Франк Томпсън.
Партизанското движение воюва не срещу окупатори, а срещу собствената си власт при изключително трудни условия. Но независимо от пораженията и жестоките репресии съпротивата бързо нараства. Във всеки доклад Томпсън настоява за доставки на оръжие и продоволствия, на ботуши, радиостанции, бинокли, компаси, с цел да се ускори нарастването на партизанското движение. Според проф. Едуард Томпсън (брат на Франк Томпсън), в изследваните от него архиви не се откриват доказателства да е било отговаряно на докладите на Франк.
На 10 и 11 май, за радост на българите, от небето се пускат английски контейнери. Въоръжена с английското оръжие, Втора партизанска бригада навлиза на 17 май на българска територия. В ожесточени сражения с многочислени армейски части и полиция част от партизаните са избити край с. Батулия на 23 май. В сражението Франк Томпсън е ранен и по-късно заловен.
В с. Литаково срещу партизаните и Томпсън се провежда показен процес. Полковник Манов, в качеството си на съдия, открива процеса в салона на читалището. Отвън лежат телата на дузина убити партизани. Вътре е пълно със селяни и войници. Достойното държане на снажния англичанин и фактът, че говори български, дълбоко впечатлява местното население. Очакваната от властта демонстрация на враждебност се проваля отново. Процесът приключва набързо и на 10 юни 1944 г.осъдените са отведени в местността Калето, където Франк Томпсън, заедно с партизанина Лазар Атанасов и ятака Христо Гурбинов са екзекутирани от специален взвод, докаран от София. Погребани са набързо в общ гроб.
Фактът, че Франк е бил екзекутиран от български наказателен взвод не разкрива цялата истина.Според законите на войната той трябвало да бъде третиран като военнопленник, доколкото България и Великобритания са в състояние на война от 1941 г.
По време на първото си посещение в България през 1947 г. Едуард Томпсън се запознава на място с обстановката, разпитва очевидци, бойни другари на Франк. По-късно продължава изследователските си дирения в архивните масиви на Форийн офис, на Военното министерство, на британските специални служби. За негово неудовлетворение, много от фондовете, отнасящи се до специалните британски операции на Балканите, са основно прочистени. Документите, които намира все пак, му дават възможност да интерпретира случая през призмата на големите интелектуални и политически въпроси на своето време, някои от които навеждат на извод за ранно начало на “студената война”.