На 28-ми февруари отпразнувахме Тодорова събота, в памет на Свети великомъченик Теодор Тирон. Празникът, наричан Тодоровден, Конски Великден или Събота след Сирни Заговезни, е известен и като ден на коневъдството и конния спорт. По този повод в село Зимевица за девети път бяха проведени традиционните конни надбягвания, организирани от кметство Зимевица и Община Своге, под патронажа и със съдействието на Монголското посолство в Република България.
Кушията се състоя в местността Поповица от 11:00 ч. Официални гости на събитието бяха кметът на община Своге инж. Жоро Цветков, заместник-кметовете Ренета Кръстанова и инж. Юлиян Асенов, секретарят на 
Общината – Мая Ташунова, кметове на селата Церово, Бов, Свидня, Заселе, Миланово и, разбира се, кметския наместник на с. Зимевица г-жа Стефанка Колева. По покана на кмета на община Своге гост на тържеството беше и заместник-ректорът на Минно-геоложкия университет (МГУ) в София доц. д-р Павел Павлов.
За огромно съжаление на всички, монголската делегация, начело с Н.пр. Лхамсурен Дугержав, не можа да присъства на събитието, поради неотложни ангажименти в Монголското посолство в същия ден, затова пък те посетиха Община Своге предния ден, на 27 февруари, като поднесоха своите извинения и 
предоставиха на място купата и медалите за победителите в кушията. Срещата с монголската делегация протече в непринудена приятелска атмосфера, базираща се на създадените през 
миналата година здрави приятелски отношения между кмета на община Своге инж. Жоро Цветков и Н.пр. Посланика на РМонголия у нас Лхамсурен Дугержав. Както вече сме осведомили обществеността, посланик Дугержав е завършил МГУ в София, също като инж. Цветков. След официалната част на срещата обстановката бе разчупена от прочувствените изпълнения на „Хубава си, моя горо” и „Македонско девойче” от член на монголската делегация, завършил оперно пеене в Българската държавна консерватория в София. Последва коктейл, по време на който бяха обсъдени намерения за бъдещо ползотворно сътрудничество в областта на културата и туризма. С пожелания за успешно протичане на празника Тодоровден монголската делегация се оттегли.
В кушията на 28 февруари взеха участие 13 коня и две магарета. В
началото, по традиция, ездачите бяха захранени с хляб и сол, а животните – с бучки захар. Ритуалът бе изпълнен от секретаря на читалище „Св.св. Кирил и Методий 1931” в с. Зимевица г-жа Снежана Ангелова. Надбягванията с коне бяха разпределени в четири гонки, докато се стигне до финала, в който четиримата победители се състезаваха помежду си за първото 
място и купата. Точно в момента на гонките над местността се спусна гъста мъгла,
която подплаши някои от конете, но все пак останалите галопираха в оспорвана надпревара. И така, победител при конете стана Вихър, с ездач Йордан Григоров, на второ място се класира кобилата Стрелка, с ездач Антон Петров, а на трето място остана конят Арап, с ездач Костадин Симеонов. При надпреварата с магарета – победител стана Марийка, с ездач Петър Емануилов, а второто място бе за магаренцето Петко, с ездач Филип Свиленов.
Доц. д-р Павел Павлов награди победителите при магаретата, а инж.
Жоро Цветков – тези при конете. Йордан Григоров, който бе победител и през миналата година, получи своя медал и купата, осигурени от Монголското посолство. Паричните награди и грамотите, както и по 10 кг овес за животните, бяха осигурени от Община Своге.
Кметът Жоро Цветков яхна коня Арап и демонстрира завидна стойка на гърба му под одобрителните възгласи на събралата се публика. Трябва да се отбележи, че хората, дошли на кушията от целия регион, тази година бяха повече отвсякога. Мъглата се вдигна и слънцето огря широките поляни в местността Поповица, като създаде усещане за пролет.
Дойде ред и на художествената програма, която започна с хумористичен
скеч, изпълнен от малките госпожици Виктория Петрова и Габриела Кирова от с. Искрец. Последваха изпълнения на дамска битова група за автентичен фолклор, с ръководител Милка Ангелова, от НЧ „Възраждане 1928”-с. Искрец. Накрая се изявиха и децата от детски танцов състав към същото читалище, с ръководител Тошко Тодоров.
Под звуците на познати български ритми на поляната се извиха кръшни 
хора, на които се хванаха и малки, и големи. Празникът продължи с народно веселие, подгрявано от ароматно червено вино и топла скара. Ехото се носеше над планината, а традицията и силното чувство за общност създадоха у хората, макар и повечето непознати един за друг, усещането, че са сред приятели. Довиждане Зимевица – до догодина!