60 ГОДИНИ СВОГЕ – ГРАД
Из непубликваната книга „Разтворени страници от историята на Своге”
КОЕ Е МЯСТОТО С МНОГО ЗДРАВОСЛОВЕН КЛИМАТ В СЕВЕРОЗАПАДА?
Разбира се – това е районът на Своге – Искрец. Не случайно тук са изградени санаториуми.
Санаториум за възрастни
През 1932 г. в кв. “Старо село” на Своге е открит Частен санаториум за гръдоболни на д-р Коев. От 1943 до 1947 г. Санаториумът става военен за летци, а по-късно – до 1972 г. е Санаториум за възрастни. През лятото на 1944 г. в него е настанен Георги Петков, партизанин от бригадата “Чавдар”, основател на РМС – Своге, член на БКП и секретар на НС на ОФ.
През 1972 г. Санаториумът за възрастни се закрива поради лабилността на терена, вследствие на което сградата се разрушава, а болните се преместват в Санаториума “Искрец”.
Като Военен санаториум (1943–1950 г.) управител и главен лекар е д-р Василев. През този период на Санаториума учащата младеж в Своге преминава на задължителни прегледи на рентген.
Първият детски преванториум
Той се намира в Соколов камък е построен от Сдружение от частни дарители. Той се освещава на 29.07.1937 г. Сред присъстващите са: Геновева Христова – учителка, Никола Генев, Димитър Михайлов-Графа, Стоян и Младен Дойчинови, Кирил Димитров, Петър Иванов, Петър Мерджанов, Ст. Стефанов и г-н Стоянов – основател.
През 1956 г. сградата е национализирана, след което там се помещава Общежитието на гимназията.
Децата, които се възстановяват след преболедуване в Преванториума, се прехвърлят в национализирана частна вила в кв. “Старо село”.
Детски санаториум на д-р Коев в кв. “Алилица” – Своге
Построен е през 1938 г. сред чудна природа, благотворно действаща с биофакторите на микроклимата. Сградата е много красива, приличаща на замък. Тя има собствен резервоар за вода и канализация, с локално парно отопление, с помощно стопанство и други удобства.
За отбелязване е, че архитектът на Санаториума е габровецът Атанас Донков. Това е същият естет в архитектурата, който изготвя и проекта на Паметника на връх Шипка, построен от Пеньо Атанасов-Бомбето.
Този Санаториум за деца след 1944 г. е преобразуван временно за лечение на т.нар. борци против фашизма, а от 1950 г. съществува само като детски. Той е на подчинение и се стопанисва от Софийския градски народен съвет. Разполага с 50 легла, които са крайно недостатъчни да задоволят нуждите на Своге, София и Софийски окръг, тъй като е единственият за лечение на белодробни заболявания в границите на окръга. В него се лекуват момичета и момчета на възраст от 4 до 14 години. Здравното заведение разполага със собствен рентгенов кабинет, клинична лаборатория, комплект за кислородно и перфузионно лечение и всички други спомагателни служби, които позволяват бърза диагностика, достатъчен минимум изследвания и правилно провеждане на лечебния процес. Освен лекуването, децата учат в Санаториално училище – от първи до четвърти клас с двама учители. Освен това има и двама учители-възпитатели, които се занимават с децата извън училищните часове. Учители са В. Николов-Калето и Ани Костова, а възпитатели Славка Георгиева и Гергана Борисова. В процеса, наравно с тях, участват лекари, медицински сестри и санитари. В плановете през 1973 г. се предвижва построяването на ново крило с оглед Санаториума да увеличи леглата си до 100.
След настъпилите Промени в страната през 1989 г., Санаториумът за деца в “Алилица” е закрит. Сградата за няколко години се ползва като Ученическо общежитие. В периода 1991–1995 е продадена и напълно разрушена.
Материалът подготви Людмила ПЕТРОВА
Автори Ангел Танев, Боян Балкански, Л. Петрова
Снимки от архива на Николай Зарков, НЧ”Градище 1907”