Специализираният доброволен екип за горско пожарогасене „София 343“ отправи сърдечна благодарност към Община Своге и кмета Емил Иванов за подкрепата и предоставените нови гуми за пожарния им автомобил.
Доброволците участват в овладяването на горски пожари и други извънредни ситуации, като преминават специализирана подготовка и работят съвместно с противопожарните служби и горските структури. Сред местата, на които са се отзовали, е и пожарът над село Искрец.
В своя публикация екипът разказва за трудностите на терен и за помощта, която ще им позволи да достигат по-сигурно до местата, където са необходими. Публикуваме техните думи без редакторска намеса:
Когато тръгваме към горски пожар, не тръгваме с мисълта, че ще получим нещо в замяна. Отиваме, работим и се връщаме. Така бе и при възникналия пожар над с. Искрец, Своге.
И там, в края на тежкия гасителен ден, за пореден път спукахме гума – трети път за сезона. Три спукани гуми в тежки и опасни ситуации. Не долу в града, не близо до гумаджия – а горе в планината при пожар. И това е, не защото теренът е непосилен за автомобилите, а защото просто нямаме нужните гуми, от които се нуждаем. Не разполагаме и с големи бюджети.
Казано честно, пестим всяка стотинка и се стараем всяко дарение от фирми и граждани да бъде разпределено възможно най-разумно. Всичко да се разпределя по почти перфектен начин, за да се отплаща чрез труда ни – обратно към обществото.
Та, за щастие – случи се в края на гасителния ден. Гумата се оказа спукана, а колегите с пожарната зад нас – блокирани, тъй като бяхме на пътя. Но се справихме и успяхме да слезнем. За щастие нищо край нас вече не гореше.
От община Своге разбраха за тази наша болежка. Бяха видяли, че сме на терен.
И тук е мястото да кажем ОГРОМНО благодаря към общината и кмета – Емил Иванов.
Благодарение на тях – получихме нови гуми за пожарния автомобил, подходящи за всякакъв терен. Дарение, което ще помогне да сме още по-мобилни.
А какво се изисква от нас получавайки ги? – Да бъдем ‘там’, когато е нужно.
Когато гората гори.
И ще бъдем.
На този пожар бяхме рамо до рамо и с Радостин от 02 РСПБЗН – София. Човек и наш приятел, когото дълбоко уважаваме и който неведнъж ни е подавал ръка. От хора като него разбираш колко много означават колегиалността, доверието и готовността да помогнеш, когато е трудно.
Защото се живее с хора! Благодарим!
